ХУМАНИЗМЪТ НА ОМИР В XXIV ПЕСЕН

Пред прага на Зевс има две големи делви - едната пълна с добри, а другата с лоши дарове. Чрез тях Гръмовержеца определя съдбата на човека,които ту добре ,ту пък зле си прекарва живота. Делвите стоят отвън, на прага, те са на границата между живота и смъртта , видимото и невидимото , доброто и злото. Въпросът е , че човек не може да бръкне в тях, за да избере сам даровете си. Може единствено да подбуди Бога да изпрати добрите дарове на човек. Да се спечели благоразположението на боговете е най-добрият път към благополучието на хората. Ахил изповядва : Който безсмъртните слуша и те благосклонно го слушат. Тази философия сте следва Ахил от свадата си с Агамемнон до решението си да върне тялото на Хектор на баща му Приам .Но най силното негово послушание се проявява в последната песен на Илиада .Няма друга песен, в която боговете да имат такава грижа хората да са послушни. Не само Олимп, но и на земята сте бъдат те, за да предотвратят изблиците на ярост у хората . Героите са смирени в скръбта си , възцарява се мир, макар и само дванадесет дни . Кой е прозрял нуждата от покой . от мир и от утешение - боговете или хората?

Ахил продължава в гнева си да позори тялото на Хектор .Идва момент , когато неговата ярост не се приема вече и от безсмъртните : Жалост обзе боговете блажени, щом всичко видяха. При постоянната си омраза към Ахил бог Аполон обаче не обвинява само героя , а и себеподобните си : Вий , богове безпощадни жестоки! чрез обичта си към Хектор Аполон е разрбрал , че своеволните капризи на безсмъртните спрямо хората не могат да бъдат безкрайни. На човеците им е отредена участта да понасят всичко- дух търпелив отредила съдбата на земните люде. Нима техните грешки не се дължат на това , че боговете непрекъснато подлагат на изпитание търпеливостта им и изчерпвайки търпението им, ги подбуждат винаги към гняв? Равновесието в двадесет и четвърта песен настъпва ,защото всички решават да се предпазят от гнева .Аполон първи изрича това желание на боговете : Страх ме е, че ще възбуди гнева ни... Боговете трябва да намерят решение ,което да ги предпази от гнева и същевременно да не позволят хората да са подвластни на яростта си .Ако боговете се въздържат, то значи да приемат за себе си това , което е отредено на човеците - търпението , а ако людете намерят решенията за живота си сами, то значи да се приближат до боговете . Справедливостта обаче е в послушанието на хората , а не в тяхната дързост да бъдат равни с безсмъртните .Хера бърза да предупреди Аполон , че той разсъждава като приравнява човека към боговете: Можеше вярна да бъде речта ти сега, Сребролъки, ако Ахила и Хектора тачехте вие еднакво Хектор обаче е смъртен, от женска гърда е засукал, а пък Ахил е роден от богиня ,която отхраних, нейно възпитах и дадох сама за жена на Пелея ...

Не може да има изравняване , нито еднаква почит към двамата , но може да има милост към героя , който от всички смъртни в Троя е най мил на боговете. Решението да се върне тялото на Хектор в божествено , но изпълнението му е човешко . Всевластният Зевс не се разпорежда над всички ахейци и троянци да спазват волята му, а става така, че пренасянето на мъртвия се извършва под прикритието на нощта. Използва се повече хитрост, отколкото воля , а хитростта е дарба на човеците . В милостта си боговете правят най-милия подарък на хората - да ги оставят с усещането , че действията им са подбудени от техните чувства , а не от