Омир възпява воинската чест и доблест на Ахил и Хектор в XXII песен на Илиада, която е кулминационен връх в развитие на епическото действие. Двамата герои влизат в единоборство. Изправени един срещу друг, за да премерят сили и героизъм, те ще решат изхода на десетгодишната война за Троя. Мирът е в душата на всички. Но коя от двете враждуващи страни ще дочака победа? Двамата най-достойни воини са на бойното поле. Ахил и Хектор защитават не само героичната слава, извоювана в нестихващия грохот на многобройни битки, но и честта на войските, които предвождат. Те са най-храбрите сред ахейци и троянци. Ахил и Хектор са епически герои, водени от идеала за воинска чест и дълг, но имат различни мотиви за участие във войната. Ахил пожелава живот кратколетен, но безсмъртна слава на герой, извоювана в трудните битки пред стените на Троя. Хектор защитава родния си град. Влизайки смело в боя, той постига героична слава. Името му е символ на достойно изпълнен патриотичен дълг. Във всяка битка героичното му сърце копнее за победа, която да сложи край на войната. Воден от чувство за воинска чест и човешки дълг към съграждани и роден град, Хектор търси възможност да победи Ахил във всеки пореден сблъсък между двете войски. За него това е повратният момент във войната. Мирът ще настъпи след отнемане воинската чест на ахейци с победа над Ахил - символ на тяхната героична слава и епическа мощ. Това е и причината Хектор да погуби Патрокъл, облечен в доспехите на славния Ахил. Воден не от чувство за мъст, а от желание за близък победен край на войната, троянският вожд убива най-скъпия приятел на ахейския непобедим воин. По трагична ирония на съдбата военният конфликт, воден от десетилетия пред стените на Троя, се задълбочава. Идва решителната битка за лична разплата между двамата врагове на бойното поле. Ахил се изправя, могъщ и страшен, готов да отмъсти за смъртта на приятеля си. Хектор приема двубоя, решен да защити родната Троя. Той е от ярост обхванат:

Както лют змей в планините,

наситен със билки отровни,

В свойто леговище пътник издебва;

от ярост обхванат,

грозно се взира със поглед разискрен, пред входа се вие;

също тъй Хектор стоеше с негаснеща злоба в душата,

щита си бляскав опрял до издадена

крепостна кула.

Грозен е гневът в душата на Хектор. Сравнението: Както лют змей..., наситен със билки отровни... , разкрива разрушителната стихия на негаснеща злоба. Тя отнема духовната устойчивост на бойна мигове преди боя. Вътрешен смут изпитва Хектор, но не от липса на смелост, а от ясно осъзната грешка. От гордост и лично честолюбие той е донесъл гибел за троянските войни.

Чувство на срам обзема героя. Почитта и уважението на троянци и дългополи троянки към него е разколебано. Тъмна сянка сякаш пада върху извоюваното с чест героично име на Хектор. Душата помръква пред позора, застрашаващ слабата му на герой - защитник на Троя:

Тъй като вече погубих войската

със моята глупост, аз се боя от троянци и