Храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на воините; (ахейци и троянци) в сраженията са качества, които печелят всеобщото признание и уважение на околните. Колкото повече са жертвите, толкова повече са почестите и уважението към героя.

Ахил, синът на Пелей и Тетида, като типичен епичен герой,'също живее според ценностната система на своето време. Овладял до съвършенство изкуството да воюва, с уменията си да тича най-бързо, да хвърля копие най-точно и винаги да бъде пръв в боя, Ахил всъщност доказва и богоравността на човешката природа, макар че той самият е полубог.

Подбудите, които тласкат Ахил към двубоя, са много съкровени и лични - убит е приятеля му Патрокъл, човекът, когото богоравният обича най-много от всички. Изпълнен с ярост и с жажда за мъст, ахеецът с цялото си същество е устремен към битката. Той стремглаво лети по полето, носи се като стихия и буди ужас и страх у троянци. Физическият му портрет поразява със страховитото си могъщество - сиянието на доспехите му заслепява и смразява враговете му. Чрез разгърнато епично сравнение, Омир внушава зловещата картина на своя герой:

Как сред полето се носи, сияещ

подобно звездата... Между звездите най-светла, тя

лоши поличба вещае...

В това време един обикновен смъртен има смелостта и дързостта да мери ръст с галеника на боговете - Ахил. Когато всички троянци като плашливи елени се скриват зад дебелите стени на крепостта, единствен Хектор остава пред Троя да чака Ахил. Нито горещата молба на Приам, нито сърцераздирателния плач на Хекуба могат да променят намерението му и да спрат устрема на героя за последна, решителна схватка с най-мощния ахеец. Използвайки разгърнато епично сравнение, Омир го представя:

Като лют змей в планините,

насипан със билки отровни...

също тъй Хектор стоеше с негаснеща

злоба в душата.

Тежки мисли терзаят благородния троянски вожд в мига преди битката -/гой жали за загубената войска, измъчва го чувство за вина:

Аз не послушах съвета, а щеше да бъде от

полза... Хектор, подведен от своята сила,

погуби народа!

Ако основният мотив в поведението на Ахил е нараненото себелюбие (всъщност мотивите на Ахил са почти винаги само лични - гневи се и жадува отмъщение или защото са му отнели любимата наложница, или защото е убит най-скъпият на сърцето му човек - Патрокъл), то мотивите на Хектор са коренно различни. Освен желанието да докаже себе си, да се прояви като воин и храбрец, той се чувства отговорен за съдбата на своята родна Троя и нейните жители. Това го кара да търси изход и за миг Хектор е склонен на компромис - готов е да сподели с най-големия си враг богатствата на Троя, да се унижи и смирено да моли за пощада. Не му е чужд и обикновеният човешки страх пред смъртта. С психологическа проникновеност Омир се докосва до най-интимните