ОБРАЗЪТ НА АХИЛ КАТО ЕПИЧЕСКИ

ГЕРОЙ СПОРЕД I ПЕСЕН

Поемите на Омир поставят в центъра на изображението човека. Събитията се пречупват през съдбата на индивида. В митологичен култ са издигнати героите - олицетворение на народната сила.

В повествованието на Илиада Омир описва образите на различни герои и се стреми да отразява събитията и проявите им безпристрастно, като се дистанцира от полисната им принадлежност. Независимо от това, възхищението му безспорно се съсредоточава около личността на Ахил. Пелеевият наследник, квалифициран като бързоног, безстрашен и богоравен, е олицетворение на идеализираното съвършенство на воинската натура. Той е носител на едни от основните й качества - духовни и физически - смелост, чувство за чест, доблест и отговорност, издръжливост и безпощадност спрямо врага.

Ахил е най-сложният човешки образ в Омировото творчество. Вероятно го е създала неговата родина Тесалия от спомена за древни вождове и някакво божество. Макар и потулено, митологическото му минало се помни отчасти в полубожествения му произход, но най-вече в стихийния му характер. Енергията на героя е свръхчовешка. Омир често я показва като разрушителна стихия.

Притежаващ физическа красота и високо нравствена - по принцип - ценностна система, Ахил се явява олицетворение на единното, хармонично съществуване на съвършенството във външността и духовността. Гневът му - колкото и да е лош съветник в някои случаи - все пак играе роля на градивна за повествованието способност, след като направлява и определя действията и решенията му. Неговата безмернаярост се проявява както спрямо съперниците му на бойното поле, така и в реакцията му към Агамемнон, наранил воинската му чест:

Музо, възпей оня гибелен гняв на

Ахила Пелеев,

Гневно погледна към него

Ахил бързоног и отвърна:

или да спре яростта си, гнева си голям да подтисне?

Думи обидни веднага Ахил

богоравен отправи

към Агамемнон Атреев,

не сдържайки никак гнева си...

Далечен плод на огъня - Ахил е неговата гневливост. У Омир тя е сведена до геройско чувство за чест! От една страна, Ахил е пазител на реда, който нарушава Агамемнон, вождът не е прав да му отнема това, което веднъж му се е паднало при разпределението на плячката. Но от друга страна, в обвинението на Ахил се промъква една изживяна мярка. Щом като на Агамемнон като на върховен вожд се дава дял, който съответства на сана му, принципът, за който пледира Ахил, това че всеки трябва да получи лично придобитото, има разрушителен смисъл. Гневливостта му е обвързана с огнената символика и се оказва неконтролируема.

У Ахил се формира силно усещане за индивидуалност и за първи път в античната литература се появява мотивът за конфликта между принадлежността на човека към общността и неговото желание за самостоятелна изява. Законите на военноплеменния колектив изискват от Ахил да се съобрази с решението на Агамемнон като по