С КАКВИ КАЧЕСТВА СЕ РАЗКРИВАТ ОБРАЗИТЕ НА АХИЛ И АГАМЕМНОН ЧРЕЗ СВАДАТА ПОМЕЖДУ ИМ

(I ПЕСЕН)

Първа песен изобразява свадата между вожда на ахейските войски - Ахил, и царя на Микена - Агамемнон. Тя е породена от желанието на сина Атреев да отнеме заслужената награда на Ахил - пленницата Бризеида.

В конфликта между двамата ахейци - Агамемнон и Ахил, се открояват техните разбирания и качества. Пред читателя се изправя широковластният цар Агамемнон със своята избухливост, жестокост, алчност, грубост и неотстъпчивост. Основните му принципи в живота са власт, сила и слава. Неговият каприз - да получи равностойна награда, е реакция на нараненото достойнство и самочувствието на цар. За разлика от него, Ахил - бързоног и божествен, се отличава със смелост, доблест и благородство. Той се бори в защита на героичния идеал за справедливост. Влиза в конфликт с Агамемнон, защото отстоява дадената му в знак на признание награда. Богоравният не мрази враговете си, участва в Троянската война не за да извоюва плячка и богатства като Агамемнон, а за да спечели слава и да изпълни даденото обещание пред бащата на Елена. Образите на Ахил и Агамемнон са сложни и противоречиви. Те не са едностранни - нито само положителни, нито само отрицателни.

Словесната борба между двамата герои най-пълно характеризира образите им, дава представа за идеалите, разбиранията им, целите в живота. Тя се допълва от пряката и косвена характеристика, от намесата на боговете и зараждащия се психологизъм. Образът на Агамемнон е сложен. Ахейският цар е безкомпромисен, неотстъпчив и алчен. Той не желае да върне наградата си - робинята Хризеида, въпреки че баща й идва с откуп богат да измоли дъщеря си любима. Егоизмът, жестокостта и коравосърдечието на широковластния цар Агамемнон са безмерни. Смъртта на невинни ахейски воини заплаща неотстъпчивостта му. Не само постъпката му, но и пряката авторова характеристика на външния му вид допълват представата за него:

...синът на Атрея, злобен в сърцето си мрачно, обхванат от ярост голяма,

искри в очите му святкаха, като от огън разпален.

Величествената му фигура, изправила се пред птицегадателя Калхас, излъчва мощ и страхопочитание, но злобата в сърцето му и свирепият поглед отблъскват. Срещу несправедливостта на Агамемнон въстава и богоравният Ахил. Дръзкото обръщение на сина Пелеев към царя: Сине Атреев прославен, от всички си най-ненаситен! , разкрива смелостта на Ахил да изтъкне пряко недостатъците на властващия. Ахейският вожд, след победата над Троя, обещава достойна награда за Агамемнон. Но алчният и себелюбив цар не вярва на обещанията: ...ти не хитрувай, защото не ще ме придумаш с измама.

Неговият егоизъм и грубостта му предизвикват гнева на Ахил, който го обижда заслужено и му припомня, че с готовност се е отзовал на желанието му за помощ: Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло! Кой ли ахеец ще бъде покорен на твоите думи в поход да тръгне след теб и с мъже да се бие геройски? Все пак със теб, кучеоки, потеглихме в твоя угода, бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая в мъст над троящи... Обиденият и разгневен Ахил е много рязък в отправените обвинения срещу царя. Дързостта му да нагруби висшестоящия е оправдана. Яростта си изразява само в словесни нападки, вслушвайки се в съветите на Атина Палада да не посяга към меча си: Ах, ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута! Смелост ти никога