АХИЛ - БОГОРАВНИЯТ ЧОВЕК

песен първа

Наглед е много лесно да определим в "Илиада" на Омир съдбата и действията на човека, тъй като той е изцяло зависим от боговете. Сложността идва от представата на древните гърци за боговете като хора, с капризи и недостатъци, поради което те са също толкова непредвидими в поведението и решенията си, колкото и смъртните. Ключът за тълкуване на човешките постъпки би следвало да бъде въпросът, поставен още в началото на първа глава:"Кой от безсмъртните беше ги хвърлил към грозната разпра?"Ако знаем волята на боговете, то лесно бихме разбрали последствията от тази воля, отразени в човешката съдба.

В началото на поемата Ахил не е разкрит с омразата си. Той не е дошъл пред Троя заради враговете си, а защото има приятели на които трябва да угоди. За него обаче помощта не е напълно безкористна. Той възприема войната и като възможност за плячка и за дарове, които се полагат на героя и победителя. Крехко е това приятелство между Агамемнон и Ахил основано на интереси а не на обич. Сякаш в деветгодишната обсада на Троя героите са забравили за истинската цел на войната. В съзнанието им не е толкова силно желанието за мъст и възвръщане честта на Менелай, колкото за трупане на "имот и богатство". Именно поради това се обръща и ходът на войната - гневът на Ахил, които носи безброй беди на ахейците и става причина за смъртта на много хора, е породен от незаслужено отнетия му дар. Богоравният Ахил не е зачетен спрямо заслугите си. Вождовете вече не са равни. - войната ги е разделила. Това, което ги е събирало е вече основание да ги разделя. За най-ощетен се смята Ахил:"Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят/моите силни ръце, но делба ли на плячката почне/ повече вземаш от мене, а винаги с малък, но свиден/дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя. " В мисленето си Ахил не е изключение от другите. Желанието да му бъдат отредени дарове не е израз на неговия егоизъм и алчност, а на достойнството му. За ахейците даровете омилостивяват както човека, така и боговете. Лишаването от дар във войната е равносилно на безславна смърт.

Ахейци осъзнават правотата на Ахил, но същевременно те го чувстват далечен, защото е син на богиня. За Ахил произходът от предимство, се превръща в драма. Той трябва непрекъснато да доказва, че е велик, славен и силен, не защото майка му е Тетида, а защото той самият - като човек има качества, които го правят достоен и го извисяват над другите. Агамемнон ще го уязви с думите:"Дето си толкова храбър, това ти е дар от безсмъртен"Ахил е обречен да бъде сред хората белязан и колкото и да иска да постига живота си по своя воля, толкова повече се чувства обвързан с боговете. Избраниците на боговете, за какъвто се смята Агамемнон, се чувстват по добре от героите, които са кръвно свързани с безсмъртните. Първите приемат избраничеството като своя заслуга, а вторите като Ахил, поемат тежестта на предопределеността. За Ахил това е явна несправедливост, затова се обръща към Тетида с думите :"Щом си ме майко, роди да имам живот кратколетен, /с чест да ме беше увенчал поне далногърмецът мощен... " В този миг богоравният Ахил може би най-силно осъзнава колко е измамно усещането, че е равен с боговете. И тъкмо това чувство подсилва желанието му да упражни своята воля върху майка си. Ахил не