ОМИР И ИСТОРИЯТА

Всички събития и персонажи у Омир плод на въображението ли са? Съществувал ли е някога Агамемнон, имало ли е на брега на Хелеспонта град Илион, действително събитие ли е троянската война? От отговора на тия въпроси зависи пряко как ще се подходи към художествения свят на двете поеми.

В първата половина на XIX в., когато се разгарят споровете около авторството на Омир, е общоприето, че Илиада и Одисея са поетическа фикция. Елинската история започва някъде към хилядната година пр. н. е., а представеният в поемите на Омир свят се смята за мит в онзи смисъл на думата, според който митът е художествена измислица. Да се търси някаква историческа основа за реалността в Омировата поезия за онова време е признак за дилетанство.

АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ НАХОДКИ

Но се появяват и вярващи в историческата достоверност на Омировата поезия. Хайнрих Шилман не е първият. Преди него в края на XVIII в. французинът Льо Шевалие търси Троя по крайбрежието на Мраморно море, но го подвеждат приказките на местните жители и не успява да открие нищо. Шест години преди Шилман австриецът фон Хан оглежда хълма, който крие древната Троя.

Успява Хайнрих Шилман. Животът му е пълен със събития. Ражда се в бедно семейство и не успява да се изучи. По-късно постъпва в търговска фирма, която го изпраща като свой представител в Русия и там той натрупва баснословно богатство. Казват, че спекулирал с нефт и селитра. Но спечеленото не било вложено в нови спекулации. На четиридесет и пет годишна възраст Шлиман слага край на търговската си дейност и се отдава на науката. Изучава старогръцки и археология. Обикаляйки света, насочва мислите си към Троя. В края на 1868 г. вече стои на хълма Хисарлък в Мала Азия, който е на един час път от брега на Мраморно море. Убеден е, че под нозете му лежи градът на Приам. След мъчителни преговори с Високата порта в 1870 г. започват първите разкопки.

На работата му гледат с недоверие. Смел по дилетантски, той разрушава горните пластове, наслоенията от по-късно време, за да достигне до Омировия град. Въпреки че не го водят принципи, този начин на разкопаване, т. нар. дълбоки разкопки, представлява откритие. Когато достига до дебелите три метра крепостни стени на наслоението, наречено по-късно Троя II, Шлиман е задоволен. Това е град с царски дворец, къщите имат каменни основи, при това личало, че селището е загинало от огромен пожар. За него нямало съмнение, че е открита Приамовата Троя.

Прекарал почти три години в Троада, Шлиман вече се кани да отпътува, когато неочаквано близо до западната порта на Троя II бива открито съкровище 8700 изделия от чисто злато, поставени в сребърна ваза. Убеждението става абсолютно диадемата, която той поставя на своята съпруга, някога принадлежала на Хекуба; Приам укрил тия скъпоценности в последния ден на Илион. Така мисли гениалният археолог дилетант.

В 1874 г. той вече копае в Микена. Властите пречат с надзора си, археолозите са ужасени, че руши ценности, за да търси съкровища. Но Шлиман вярва на своя Омир и е богато възнаграден. Светът трябва да повярва в Арголида е открита крепостта на микенските царе, Агамемнон наистина е съществувал. В разкопаните шахтови гробници Шлиман открива великолепна златна посуда, сред нея и една чаша с гълъби на дръжките, която почти дословна съвпада с чашата на Нестор, описана в Илиада. Но най-изумителното е златната погребална маска, намерена в четвъртата шахта. За Шлиман няма никакво съмнение това е лицето на Агамемнон. Следващата крепост е