Омир и неговите поеми. Омиров въпрос

Личността на Омир се е превърнала в легенда още в древността. Неизяснени са много от въпросите, свързани с раждането, живота, творчеството и смъртта му. Известни са осем антични Омирови биографии, но нито една не е цялостна. Липсващите сведения се допълват от легендите. Предполага се, че Омир е живял през втората половина на Х век пр. Хр. За честта да бъдат негово родно място спорят редица градове Хиос, Смирна, Колофона, Йос, Куме. Диалектните особености на езика на поемите му говорят, че е живял и творил в Йония /Мала Азия/. В скулптурни портрети от древността го изобразяват като слепец, но е възможно това да не е биографична черта, са символ на мъдростта му. Предполага се, че е един от аедите. Според преданието умира на о. Хиос и е поогребан там.

За безспорни творби на Омир се смятат само епичните поеми Илиада и Одисея. Те не са първите художествени творби в древна Гърция, а трябва да се разглеждат като резултата от продължително развитие, чиито предшестващи стадии не са оставили писмени следи и може би изобщо сне са фиксирани писмено. Изпълнителите на фолклорни творби се придържат към традицията. Те използват готови сюжети, мотиви, стилистически формули и стихотворни размери. Така постъпва и Омир при създаването на своите творби Илиада и Одисея са изградени върху познати от фолклора сюжети и герои. Творческият му принос се състои в това, че обединява познатите фолклорни песни в цялостни художествени творби със свой замисъл и композиция и създава лично творчество с характерен стил и пластичност на изображението.

Съществена роля при създаването на двете поеми има писмеността. Тя ги отдалечава от фолклора и очертава литературния им характер. В същото време връзката на поемите с фолклора се запазва поради устното им разпространение. Традиционно начинът, по който достигат до широката публика не е четенето на слушането на изпълнения на аеди и рапсоди.

През V век пр.Хр. Пизистрат създава специална комисия, която определя реда, в който ще се изпълняват поемите на големия Атински празник Велики Панатенеи . Вероятна тогава те са били записани за пръв път /някои допускат, че това е направил по-рано самият Омир/

От V в пр.Хр. текстът на поемите Илиада и одисея става обект на филологически изследвания най-вече от страна на Александрийската филологическа школа. Зенодот Ефески ги разделя на 24 песни заради удобството при съхранението им в Александрийската библиотека. Достигналите до наше време редакции са дело на Аристарх Самотмракийски от същата школа.

Популярността на Омировите творби кара много древни автори да подражават на великия Омир Арктин създава Езопиада, Суда