О

ЛОВО

(Plumbum)

Елементът олово се намира се в 4 А група в шести период.

Място в периодичната система и строеж на атома

Във външния електронен слой има 4 електрона, от които два единични и една електронна двойка (фиг. 1). Оловото има по-голям атомен радиус от елементите в 4 А група. Поради това той най-слабо привлича валентните си електрони от външния електронен слой. В химичните съединения се явява от втора, четвърта валентност, + 2 (по-характерна) и + 4 степен на окисление.

Фиг. 1. Строеж на атома на оловото

Физични свойства

Прясно отрязана повърхност на оловото има сивосинкав цвят и метален блясък (фиг. 2). Оловото е тежък (=11,3 g/cm³) и нискотопим (t _т= 327⁰ С) метал. Топи се сравнително лесно. Оловото е много мек метал, реже се с нож и оставя сива следа върху хартия. То е пластично и се валцува на тънки листа. Има по-малка топлопроводност и електропроводност в сравнение с медта и среброто.

Фиг. 2. Олово

Химични свойства

• Взаимодействие с прости вещества

На въздуха оловото бързо губи металния си блясък. Става матово и сиво, защото се покрива с оловен оксид, който прилепва плътно към метала и го предпазва от по-нататъшно окисление.

При загряване оловото взаимодейства с хлора, сярата и с други неметали.

С металите оловото образува сплави: мек припой - (Pb и Sn) (фиг. 3), сплав за куршуми и ловджийски сачми (Pb и As), лагерна сплав и др.

Фиг. 3. Припой

• Взаимодействие с химични съединения

Оловото се намира точно пред водорода в реда на относителна активност на металите, но със солна и със сярна киселина почти не взаимодейства, защото по повърхността му се образуват неразтворимите соли PbCl₂ и PbSO₄. Те го предпазват от по-нататъшно разтваряне в киселините.

Най-лесно оловото реагира с азотната киселина:

още

още 2e_

Оловото взаимодейства и с алкални основи, като се образуват соли, наречени плумбити: