ОКОЛОЩИТОВИДНИ ЖЛЕЗИ

Околощитовидните жлези (gl. parathyreoideae) са четири (2 горни и 2 долни) малки, овални телца, разположени върху задната повърхност на страничните дялове на щитовидната жлеза (фиг. 308). Горните телца се намират на границата между горната и средната трета на дяловете или на долния ръб на пръстеновидния хрущял, а долните в границите на долната трета от дяловете.

В по-млада възраст те имат бледорозов цвят, а при възрастни жълтеникав. Всяко от телцата е обвито от собствена съединителнотъканна капсула, повлекла от която разделят жлезата на отделни групи светли епителни клетки, заобиколени от богата капилярна мрежа.

Хормонът на околощитовиднйте жлези се нарича паратхормон или паратиреоидин. Той представлява една албумоза, която съдържа в молекулата си азот, желязо и сяра. Той бърже се разрушава от стомашния сок, поради което действува само при парентерално въвеждане.

Основната функция на паратиреоидина е да регулира обмяната на калция и фосфора в организма и тяхното правилно отлагане и задържане в костите, поради което действува еднопосочно (синергично) с витамин D.

Хипофункцията на околощитовидните жлези у човека или пълното им отстраняване се проявява с болестта тетания. Нейните най-важни признаци са повишената възбудимост на нервно-мускулния апарат и пониженото съдържание на калция в кръвта. У такива болни често се появяват неволеви и продължителни гърчове на цели мускулни групи: на ръцете т. нар. акушерска ръка (фиг. 309), на дихателните мускули или на мускулите на ларинкса, в резултат на което може да настъпи смърт от задушаване, на дъвкателните мускули и т. н. В хроничните, бавно протичащи случаи на тетания се наблюдават и разстройства в развитието на зъбите, ноктите и космите, мускулна слабост, сухост на кожата и пр. Същите признаци могат да бъдат предизвикани и експериментално чрез оперативно премахване на околощитовидните жлези у животни. Ако се премахнат само две от тях, се развива т. нар. латентна тетания, а при премахване и на четирите манифестна тетания с рязко намаляване на калция в кръвта и тежки и продължителни гърчове на телесната мускулатура; за няколко дни животните умират.

При хиперфункция на околощитовидните жлези се развива болестта ostitis fibrosa cystica, която се характеризира със значително повишаване нивото на калция в кръвта, рязко обедняване на костите от минерални соли и понижена възбудимост на нервно-мускулния апарат. На мястото на изчезващото костно вещество се образуват кухини, които се запълват с фиброзна тъкан, в резултат на което костите стават лесно чупливи. Заедно с това се наблюдава отлагане на калциеви соли в други органи бъбреци,