ПРЕОБРАЗЯВАЩАТА СИЛА НА ДОБРОТО В РАЗКАЗА ОГЛЕДАЛОТО НА СВЕТИ ХРИСТОФОР

Самият Елин Пелин определя творбата си Под манастирската лоза като най хубавата и най човечната . В нея диша топло човеколюбие, родено от дълбокото убеждение на писателя, че доброто и злото са неотменна страна на човешката същност.

Елин Пелин успява да провокира читателя и да го подтикне към преосмисляне на разбиранията му за добро и зло , грях и праведност, любов и омраза.
В Под манастирската лоза човекът търси Бога, но иска да живее на земята, цени доброто, но не му е чуждо и злото.Страда, но жадува радост и веселие, беден е, но не е загубил вкус към красивото.
От гледна точка на нравствено философския тип проблематика най сложен и многоаспектен е разказът Огледалото на свети Христофор. Елин Пелин пропагандира идеята за единството между доброто и злото.
Злото не може да бъде наказано от закона , нито от силата на някой, който се превръща в закон. А е невероятно съблазнителна идеята за възможността да се унищожи злото още в зародиш. Свети Христофор изгубва мярата за отношението между доброто и злото.Отмъщавайки на хората, заради техните грехове, той ги отдалечава от Бога, защото отмъщението е едно от многото лица на злото. Светецът влиза в противоречие със своето призвание. Неговият бунт срещу злото, което прави света ужасен и безобразен, отнема смисъла на този свят. Дори безгрешните деца, които няма от какво да се боят, бягат от изгубилия подобието божие. Реката, край която се заселва и която е принуждаван да прегазва по два пъти на ден за да вземе хляб от едната страна и да насити с месо кучето, което го обладава, от другата, се превръща в мястото на неговото изпитание, на избор и познание.Песоглавецът е станал роб на идеята за борбата със злото, за унищожението му и неговата правда пресява достойните и недостойните. Неговата наказваща десница ги хвърля в реката като гнили плодове. Свети Христофор прекрачва границите на човешката природа, отвъд които е саморазрушението. Той е мъртъв за човешкото си битие. Превръщането му в животно и пребиваването му в това състояние продължава дотогава, докато е готов да се завърне в страната на живите. Завръщането става с помощта на огледалото. Оглеждайки се в него, той ще познае самия себе си, ще открие истината, разбирайки вината си. Интересен е момента, когато пренася непознатия и разбира, че това е Дяволът,който уверено крачи по същия път, по който преди това е минал Иисус Христос. Елина Пелин внушава идеята, че добрият знае как се прави добро и на най лошия.
Така в опозицията отмъщение прошка писателят зачерква гнева и чувството за мъст. Връщането на предишния образ е знак, че светецът се е върнал към божиите повели и закони.
В разказът Огледалото на свети Христофор преобразяването на лицето идва, за да ни покаже преобразяващата сила на доброто и човешката способност да го твори.Да пренесеш дявола означава да пренесеш самия принцип на добротата, който надмогва подтиците на злото и жестокостта.
Чрез своите герои авторът внушава, че всичко, което е с мярка не е зло, че животът трябва да се живее такъв, какъвто е и така, както изисква естествената човешка същност.