Одата Паисий от цикъла Епопея на забравените

Иван Вазов

ЛИС

1.Иван Минчов Вазов е класически български писател, академик, смятан за патриарх на българската литература. Като първият професионален писател в българската културна история, той превръща литературата в свое единствено призвание и съдба. Вазов е живата връзка на две епохи Българското възраждане и следосвобожденското време. Връзка е не само литературна, но и духовно традиционна. Като художник от възрожденски тип Вазов мисли в подчертано народностни категории. Той се стреми да изрази не толкова чувствата на отделния човек, колкото копнежите на целия народ. В пъстрото многообразие на живота народният поет търси преди всичко големите национално-исторически обобщения. Художественият стремеж на Вазов е отражение на социално-битовата и национално историческата картина на човешкото битие. Неговият характерен епически размах се определя от пълнотата, с която той обгръща облика и развитието на българското общество. Това превръща творчеството му в истинско българознание.

В поезията на Вазов битува величието, което той свързва с темата за патриотизма. Патриотизмът за него е обичта към България, докато при Ботев е любовта и омразата. За Вазов България е народът като цяло народът в неговото историческо битие; народът с неговата земя красотата на природата; с неговия език езикът като най-съвършен инструмент на един народ да развива културата си...

Основна тема в творчеството на Вазов е борбата на българския народ за национално освобождение. Към тази тема той се връща постоянно и я претворява в различни по жанр творби: първите му стихосбирки Пряпорец и гусла, Тъгите на България, Избавление, както и в цикъла Епопея на забравените. С тези произведения Вазов прониква дълбоко в епохата на Възраждането, чувства бунтовния дух и създава безсмъртни образи.

Иван Вазов написва поетичния цикъл Епопея на забравените няколко години след Освобождението. Големият поет с болка открива, че в променящата се следосвобожденска България споменът за великите ни възрожденски дейци избледнява в съзнанието на народа.

Вазовата Епопея включва дванадесет оди, почти всяка от които назовава известна историческа личност. Имената Левски, Паисий, Бенковски...

2. Характерна специфика притежават много от творбите в Епопея на забравените, каквато е например одата Паисий. Тук Вазов ни запознава с историческа личност, с цел да я запази в съзнанието ни, в съзнанието на българския народ. Делото на Паисий е свещено и много ценно, свързано с историята на България. Така съвременниците се запознават с миналото, с тежките времена на родината ни, с тъгите на народа- мъка, бедност, мизерия. В образа на Паисий народният поет открива личността, която, чрез словото си показва непримиримост към родоотстъпничеството, с желанието да събуди, да изостри усета за национална идентичност и национална гордост.

3. В самото начало на лирическото произведение Иван Вазов ни потапя в далечното и непознато минало, в една неизвестност, обгърната с мистичност:

Сто и двайсет години... Тъмнини дълбоки!