Нравствените и духовно-психологическите характеристики на българина,пресъздадени в одата Левски

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ.Вдъхновен от разочарованието си от следосвобожденската действителност,Вазов написва Епопея на забравените.Този цикъл отразява най-значимите и преломни моменти в българското ни развитие.Впечатление ни прави,че Вазов не спазва хронологичната линия.Поетът не разграничава исторически своите герои,а ги слага под един знаменател.

Одата Левски поставя универсалния за целия цикъл проблем за смисъла на човешкия живот,като съществуване,посветено на хуманни цели.Също и за нравствения дълг на човека.Поетът благоговее пред Левски-Апостола на българската свобода.За народа Левски е една легенда,недостижим връх.Дякона показва посоката,а българите извървяват пътя до реалната си победа.Героят извършва подвиг,твори чудеса и дава личен пример за следване.

Одата започва с монолог,който е реторически изграден,защото словото на апостола ще има по-въздействаща сила от разказа за него.В монолога са предадени душевните вълнения на героя.Той се измъчва от мисълта,че манастирът е тесен за неговата душа.Той не е създаден да се моли Богу,а напротив :..не с това расо и не с таз брада мога да отмахна някоя беда.Левски е борбена и динамична личност,той е събирателна личност по отношение на идеала.С думите:Рече и излезе,поетът сякаш слага край на един етап от живота на героя си и показва твърдостта от решението му.

Втората част на одата представлява един епичен разказ за подвига на знаменитата личност.Левски се заема с невероятно трудната идея да накара обикновения българин да повярва,че свободата е възможна,но трябва да се извоюва.Това разбира се не е трудно за Апостола,тъй като той притежава едно много ценно качество-способността да убеждава.С думи прости и кратки успява да събуди народа.Мисията е изпълнена,вече спечелил доверието на робите слепи започва да говори за бунта.

Вазов поставя и темата за предателството,то е като чуждо тяло в одата,за да служи като контраст.Противопоставя възвишеното на низкото,величието на героя .Защото за да се извърши актът на спасението е необходимо предателство.Качествата на героя позволяват той сам да поема отговорността за себе си,дори когато е окован във вериги. Бесилото добива смисъл като символ на героичното.Смъртта дава началото на неговото безсмъртие.

Левски е не само национален герой,но и въплъщение на положителните черти на българина.Образът му е разкрит в конкретна среда,чрез рисуване на най-тежките мигове от живота му.Характеризиран е чрез отношението на другите към неговото дело,любовта на селяните към него.Подвигът му го нарежда в световната история. Изпълнен с патриотична гордост Вазов поставя Апостола редом със световните борци за свобода.

Възхвалявайки най-драматичните събития в нашата история, Вазов издига величествен паметник на народния героизъм, обезсмъртява България и нейните героични чеда, изразява я с вечността.Дори само Епопея на забравените е достатъчна, за да не бъде забравено името на нейния автор. Макар и малко по обем, тя е символ на нашата история героична и славна.