Забравена парола?
Начало на реферати

Одата “Левски” от “Епопея на забравените”


Одата “Левски” от “Епопея на забравените”


Одата “Левски” е първата от цикъла “Епопея на забравените” и като че ли в най-пълна степен успява да превъплати модела на легендата. Това вероятно не е без връзка с процеса на спонтанна народна канонизация на Левски като “народен светец” (“селяните прости светец го зовяха”), но пък от друга страна, именно Вазовата ода успява окончателно да превърне образа на Левски в това, което познаваме днес.

Композицията на творбата е разделена отчетливо на две части. Първата е своеобразен, малко театрален монолог на героя за същината на неговата вяра, т.е. за националния идеал, който самият народен поет иска да утвърди. Тук за пръв път се срещаме с един от основните въпроси, върху които произведението изгражда особения си смислов свят – “кое е по-угодно Богу?”. На пръв поглед това е малко страничен въпрос, но всъщност той изиграва важна роля за определяне на цялостната стратегия, по която творбата изгражда своята своеобразна аргументация.

Най – напред нека не забравяме, че одата изгражда образа на една легендарна личност, а до тогава легендите са посветени преди всичко на светците. Самият Левски обаче също спонтанно е обявен за светец, но възможно ли е това за един разпопен монах? Да, ако си смени ценностната система, спрямо която героят изгражда своята “действена добродетел”. Именно това прави и той в своя театрален монолог – с помощта на дълги антитезни изреждания на тема, кое е по-угодно Богу, той излага и новия идеал: идеята за национално самоопределение и социална и човешка справедливост. За да се постигне обаче тази цел, не са достатъчни утъпканите пътища на християнската църква – манастирите, тропарите, каноните. Нужен е нов тип подвиг, нов тип действена добродетел.

И Левски поема по този нов път. Втората, по-голяма част от одата е посветена на описанието на чудотворния му подвиг.

Схемата по своята същност е позната от средновековните жития на светците. Най- напред е представена мисията – да носи “съзнанье, крепост, светлина / на робите слепи в робската страна”. След това са описани всички възможни легендарни качества, които са съществували в народната памет – неуловимостта, вездесъщостта, прозорливостта, непрекъснатите превъплащения, способността да убеждава и проповядва. И чудото идва – в един момент цялото спящо в продължение на пет века българско население се събужда и като един взима участие в “това предприятье”.

Важно е да се отбележи, че образът на Левски, нарисуван от поета, не съвпада с онзи, който познаваме от документалните свидетелства. “Беден, гол, бос, лишен от имотът” всъщност е буквално повторение на библейския легендарен сюжет, в който виждаме Исус, облечен в окъсана хламида да обикаля с учениците си Галилейското езеро и да проповядва новото учение. По всички възможни начини творбата се стреми да идентифицира Левски с образа на Христос. Дори и чрез пряко позоваване – “Той беше готов / сто пъти да умре на кръста Христов”.

Тук за пръв път се появява мотивът за мъченичеството, развит по – късно при поредицата от сравнения с великите мъченици на човечеството. Въобще одата е изградена върху една поредица от парадокси – светец, който се отказва от църквата, поп – предател, смърт – безсмъртие, срам – чест и т.н. Очевидно стратегията е да се използва познатият от християнството модел на легендата и в същото време чрез него да се утвърди нов нравствен идеал.

Важно място в този процес заема мотивът за предателството. Това, дали поп Кръстьо Недялков от Ловеч е предал Левски, и до ден днешен остава трудно доказуемо с помощта на достоверни исторически документи. Защо тогава на Вазов му е било необходимо да въведе фигурата на предателя? Очевидно за да се спази напълно библейската легенда за Христос, чийто подвиг не би бил възможен, ако не беше предателството на Юда. Юда е необходимият грешник, защото в противен случай светът на легендата не би бил пълен. Същото е и с двойката поп Кръстьо – Левски. Нещо, което директно си е изговорено от творбата: “който равен в ада има само Юда”. Но съществува и още една причина поп Кръстьо така добре да заеме отредената му от логиката на легендата роля на предател – това е неговата професия.

Одата “Левски” от “Епопея на забравените” facebook image
Публикувано от: Милица Димитрова

Време за равносметки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.