Одата БЕ е израз на разбиранети на ИВ за значението на езика в живота на народа живата ни история. Но езикът е несправедливо хулен и отричан от чужденци и българи.Чувствителният поет излива в прекрасните стихове болката си и своето преклонение пред родното слово, пред силата и красотата на родната реч.

Със своите стихове авторът аргументирано отговаря на всички онези, които охулват и отричат БЕ, като го представят за неблагозвучен и недостоен. Със страст и основателни аргументи, Вазов гради образа на родното слово, видяно в конфликтната точка между възхвалата и срамното отрицание. Чрез силата на речта той връща достойнството на езика, опетнен от клеветите на обругателите. Поетътъ използва формата на изповед обръщение, за да покаже достойнствата на словото и да го възвеличи.

Още в първата строфа на стихотворението, Вазов дава точно определение на езика свещен, дар Божи, чрез който човек ще познае доброто и злото в света. В епитета свещен авторът влага смисъла съвършен. За поета това е езикът на дедите ни и е символ на свещената връзка между поколенията. Инверсията език свещен извежда епитета като основна характеристика на езика. Анафората език в първа строфа извежда темата и акцентира върху нейната значимост. Антитезата за радост не за ядове отровни разкрива болката на Вазов от тогавашната действителност изминали са само пет години от Освобождението, а вече са забравени светлите възрожденски идеали. Затова поетът се чувства длъжен да запази честта на родната реч, помогнала да се съхрани и българската националност.

Обичта към родния език се разкрива по пътя на възходящата градация и във втора строфа преминава във възхищение и преклонение пред живата изразителност на езика, внушена умело чрез риторични въпроси. В епитета прекрасен поетът влага широк смисъл на най красив, най съвършен.контрастът хули гадки звуци сладки подчртава драматизма, акцентира върху нелепостта на обвиненията. Риторичният въпрос Вслушал ли се е някой досега в мелодьята на твойте звуци сладки? изразява нараненото патриотично чувство, синовната болка от посегателството върху българските светини.

Още в следващата строфа любовта към езика достига своята кулминация. Разгърнатият риторичен въпрос изразява несъгласието на поета с обвиненията и разкрива качествана на БЕ. От спор с хулителите, Вазов преминава към апотеоз на езика. Чрез умело подбрани епитети в инверсия и напластяване на същ. Имена с качествено значение, авторът разкрива красотата и звучността на езика. Прелестта на родното слово Вазов доказва чрез звукопис, чпез употребата на алитерация и асонанс. Звучният епитет руйни поражда слухова и зрителна престава за речта- за нейната звучност и ярка обагреност.

В първите три строфи Вазов изразява възхвалата към родното слово. В следващите три строфи поетът страстно защитава охуления БЕ. Тук любовта преклонение се превръща в любов ненавист. Мотивът за отричането на езика се разгръща широко хулите гадки са вече осъществени езикът е охулен, опетнен. Страданието на Вазов се засилва от факта, че словото е отричано не само от чужди, а и от българи И чуждите, и нашите, във хор, отрекоха те, о език страдални!. Неговото страдание намира израз в междуметието о, в епитета страдални. В пета строфа Вазов разкрива мотивите като привидно ги утвърждава, за да ги отрече гневно с отрицателната частица не и чрез звукописа. Чрез асонанса на меката гласна е е разкрит мотивът за творческия гений на народа -и не за песен геният ти слеп.... Този стих, криещ утвърждаване и извисяване е доказателство за това, че езикът е достоен за песенно творч-во. В следващия стих преобладават твърдите съгласни в съчетание със сонорната р за груб брътвеж те само бил орисал. Тук речта контрастира на нежната мелодия в предния стих, както е контрастно отношението на поета и хулителите. Сравнението с груб брътвеж не обижда езика, а говори само за малодушието и грубостта на тези, които не могат да го оценят по достойнство. Лир. говорител изразява несъгласието си с твърдението на клеветниците чрез употребата на преизказни глаголни ф-ми: не си можал, бил орисал.

Отношението на Вазов към обругателите на езика се разкрива в шеста строфа. С полемичен тон поета защитава родния език, подложен на ругателство ужасно, модно. Поетът точно наименува поведението на клеветниците чрез думите низка клевета. Чрез употребата на местоименното наречие за време се± авторът представя обвиненията като продължаващи във времето, вече обхващащи всичко мило нам и родно. Вазов убедително доказва красотата, музикалността и изяществото на родното ни слово чрез богатството и уникалността на умело подбраните изразни средства.

За пръв път в последните две строфи открито се изявява лир. Аз на героя и тази изява е градирана. Тези две строфи звучат като тържествена поетична клетва, като обет да бъде просветлено достойнството на българският език. Лир. говорител приема защитата не само като обществен, но и като личен дълг.

В одата БЕ Вазов опровергава със силата на родното слово неоснователните и нелепи обвинения към бълг. език. Стихотворението не заклеймява само обидите към езика, а прославя целия народ и достойнството ни.