Одата Българският език-пламенна възхвала

и

защита на родното слово

(интерпретативно съчинение)

Първите творчески опити на Вазов са стихотворения с любовно и сантиментално съдържание.Той е един от талантливите български поети,който пръв насочва българската литература по пътя на реализма.

Вазов излива своята душа в защита на българската реч, като написва стихотворението Българският език. Народният поет е потресен от тези, които се срамуват, че са българи.Творецът обръща поглед към преживяното от народа. Това е миналото на българската душевност, опазена в езика на дедите. Той е мисловно богатство и за съвременниците на Вазов. Основна художествена цел на поетичното внушение е вътрешната свята потребност от роден език.

Стихотворението е искрена поетична изповед за любовта и преклонението пред всичко мило нам и родно.Чувствата са възвишени, словата са вдъхновени, пламенни:

Език свещен на моите деди

език на мъки, стонове вековни

Древен е българският език, но той не е само езикът на дедите ни, а и отражение на националната ни съдба.В третия стих личностната позиция аз се заменя с ние-език на тая дето ни роди.Така поетът приобщава читателя към своето отношение на обич и болка,към този древен език и страда от злочестата историческа съдба на своя народ,станал изразител на мъките стенанията му.В следващата строфа Вазов задава риторични въпроси, с които показва,че никой не вижда красотата на българският език,никой не усеща мелодията на твойте звуци сладки. Той очертава красивата естетическа мощ на българското слово:

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива...
От руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Вълнението на поета от досега с родното прелива в стиховете, които по хубост, мощ и изразитост жива не отстъпват на българската реч гъвкава, звънлива. Ако първите три строфи представят същността на родното слово, то следващите две дават пространсттво на тезата, която отхвърля достойнствата му. Лирическият говорител е непримирим с хулителите чужди и свои. Тяхната теза е категорично определена като ниска клевета, ругателство ужасно, модно. Гневно приемане на нападките се усеща и в саркастичното им преизказване:

Не си можал да въплатив във теб

Създаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп

За груб брътвеж те само бил орисал!