Ода в чест на един поет - и неговия кораб Аполония Понтика
| Христо Фотев | 2009-12-02 | 116 сваляния |
Христо Фотев
Ода в чест на един поет - и неговия кораб "Аполония Понтика"
Ти - лято стръмно - и осемдесето!
Ти - събото, родена за покой!
За спускане на кораби в морето...
как потрепера с тъмна тръпка. Той -
мечтаният - от мачтата до кила -
прекрачи той деветата греда
и затрептя от красота и сила
най-после в съвършената вода
и в съвършеното - до болка - синьо...
А аз крещя към всички небеса -
о, майко на моряците - богиньо,
светицо от стомана и роса,
бъди му Ти най-святата закрила!
Води го от вълна ти на вълна,
в моретата опасни на дактила
и по-коварни от една жена...
Компаса му благослови ти, свята!
Над картите му светлина бъди!
И в цезулата страшна между двата
внезапни урагана - го води!
Метафорично-златните му мрежи
Ти приеми във свойта глъбина!
Изпълвай ги със люспести копнежи -
спасен, пред смъртта, имена
и спомени - щастливо заредени
със бъдеще... На края си спомни!
Спомни си Ти на края и за мене!
От пясъка - Богиньо - ме вдигни!
Да тръгна аз обратно към безкрая,
под знака на тракийските съдби...
Там - към последната колония на рая,
в която ще изчезна може би...
Тагове от реферата: понтика, христ, АПОЛОНИЯ, неговия











