Всеки период от човешкия живот може да се разкаже като една необикновена история.В разказа Ангелинка това е срещата с очарованието на първата любов.Едно 12-годишно момче разкрива мечтите си,копнежите си,когато изпитва това най-искрено и чисто чувство,което е един от полетите на човешката душа към съвършенството.
В Елин-Пелиновата творба главния герой с помощта на леля Станка,изгражда своя свещен идеал Ангелинка.която се превръща и в образ на неговата първа любов.Любовта царува мечтите на сирачето,но пламва най-силно в сърцето му,когато то има възможност да види красивото момиченце в реалността.Всъщност обичта към нея е обич към доброто,красивото,идеалното,съвършеното.Тя облагородява момчето,вдъхва му сила да се пребори със сивото и безинтересно ежедневие,ражда у него нравствени добродетели.Чрез това магнетично въздействие любовта издига героя и го откроява като духовно богата личност.
Мечтанията на главния герой с романтична душа възникват най-напред под влияние на леля Станка пред дечурлигата за леля Дъмша и момиченцето й като за светли идеали.Силното желание на момчето да се докосне до тях дава простор на въображението му и то вижда още тогава принцесата на своето сърце като чудно русокосо създание,което седи в небесния лазур редом майка си и леля Дъмша.С помощта на леля Станка,Ангелинка се превръща в свещен идеал за сирачето.в символ на доброто,красивото и съвършеното.
Първите трепети на любовта на момчето се раждат в нощите на планината,където той е изпращан да носи храна на говедарите.Заспивайки под небесния простор,отрупан със звезди,обгърнат от омайващата красота и хармония на природата, пастирчето се пренася в света на мечтите си,където живее малката принцеса Ангелинка.Героят има своя представа за нея Представях си я мъничка,хвърчаща.приличаща на някакво бяло врабче ,с лице сияещо и усмихнато,като на ангелчетата,изписани в черковата .Толкова е чиста и искрена неговата любов.че е готов за саможертва в нейно име,в името на възвишения си идеал,готов да се бори със злото,което съществува наред с доброто и красотата в съвършения свят ,защото те имат защита.Момчето се явява в ролята на защитник,пазител от огнен змей,спасител от страшни магии.
Докато Ангелинка се превръща в свещен идеал и в принцеса на мечтите на момчето ,то истинската любов пламва в сърцето му,когато той има възможност да я види в реалността.Неговата любов е още по-силна при срещата с Ангелинка,която е толкова красива.че момчето се чувства недостоен за нея,но е щастлив.Впечатлението за нейната хубост писателят подсилва представяйки я като слънчево петно на фона на тъмната къща.Чрез контраст тъмно0светло се внушава,че поривът за съвършенство е потребност и същност на човека.Образът на Ангелинка е светъл и лъчезарен: Тя беше по малка от мен,цяла облечена в бяло ,отрупана с сини е червени панделки,с мека и златна коса,пусната свободно по плещите,също превързана с панделки.В нея нямаше нищо зелено.Тя надминаваше сънищата ми.Момчето е смаяно от приказната гледка пред очите си и със срам ,като пред жертвеник,той поднася игликата,която е набрал по пътя към дома.Юношата се чувства напълно покорен от красотата,изяществото и съвършенството на това сякаш неделимо същество,което завладява сърцето му,изпитващо първите трепети на любовта.Дори години след това момчето се пита Истина ли беше това,или сън,защото питайки се с този въпрос той се връща във времето,за да си спомни прекрасното изживяване на своята любов.
В разказа Ангелинка Елин Пелин оставя главния герой сам сам да разкрие чувствата си,когато срещне първата любов.Тя е трепетна,вълнуваща и никога незабравима.