Очарованието на първата любов
Съчинение разсъждение
Елин Пелин е роден на 18 юли 1877г. в село Байлово,Софийско и е един от най-добрите български писатели.Той е майстор на късият разказ.Неговото творчество е насочено изцяло към селския бит.Истинското му име е Димитър Иванов Стоянов.В своя разказ Ангелинка Елин Пелин си спомня за едно свое преживяване от детските си години с много умиление и топлота-за своите първи любовни трепети.В основата на разказа стои очарованието на първата любов, времето, когато се раждат мечтите, когато човек започва да опознава света около себе си и да се формира нравствено.За изграждането на творбата си авторът използва аз-повествование.
Досега малкото сираче не е изпитвало толкова силни чувства към някого.За него любовта към Ангелинка е сън,мечта,на която то се наслаждава безкрайно много. Това показва съчетаването на елементи от приказното с библейско-митологичното.Любовта* прави момчето по-щастливо и го кара да изпитва чувства,непознати досега за него.Очарованието на любовта* се крие в прелестта,изящността и красотата й.
Главния герой в разказа на Елин Пелин е едно малко сираче,което живее при леля си Станка и често ходи в планината със своето магаре,за да носи храна на говедарите.Това показва,че животът му на село не е изпълнен само с игри и забавления,а и със задължения.Момчето е влюбено в Ангелинка,за която чува от разказите на леля си Станка за роднините й.Когато ходи в планината,гледа звездите и си представя царицата на своите фнтазии малка,приличаща на бяло врабче,с лице,сияещо и усмихнато като на ангелчетата изписани в църквата. Детското му съзнание обвързва любовта с делничния живот, търсейки в него израз на представата си за очарование.През двете чудни планински нощи,които детето прекарва в планината,то се откъсва от реалността и се отдава на фантазиите си.То се пренася в света на мечтите и изгражда образа на своята любима.За да опише Ангелинка,Елин Пелин използва цветова символика,много сравнения,епитети,метафори-изгражда го контрастно с този на майка й-леля Дъмша.Елин Пелин е описал образа на момчето на слизане от планината чрез много изразни средства.Детето се вълнува и си мисли за леля Дъмша и Ангелинка.Авторът използва засилена глаголност,за да покаже на читателя как наистина се чувства момчето.Също така,използва символи,за да подчертае празничното чувство на детето-камбаните бият.Момчето прекрачва прага на къщата с треперещи ръце,носейки букет от иглика.Срещата с Ангелинка е като сбъдната мечта за детето.Елин Пелин описва малкото момиче,използвайки различни цветове,за да подчертае чистотата и невинността й.Авторът използва сравнения и портретна характеристика,с което разкрива нейната истинска красота.Когато Ангелинка вижда големия букет цветя,и извиква,сякаш изпява чудна песен.В този момент момчето пристъпва към нея треперещ,примрял от срам и слага всичката иглика в скута й.С това той показва любовта си към нея.За детето тази среща с неговата любима оставя прекрасни спомени и то дълго се пита дали това срещата е била истина,или сън.

Чрез този разказ Елин Пелин внушава на читателите,че любовта е най-великото чувство в живота на човека в целия му живот.Показва,че първата любов е незабравима.