Чудомир

Оцетеното буре

Много нещо съм видял, дядо попе, много съм страдал, много ми е патила

кухалницата и едно съм разбрал на тоя свят: работа, работа и честност!

Това е. Имаш ли ги двете, нищо друго не ти трябва.

Да ти се изповядам, че да ме разбереш. Едно време се сдружихме с чича

Радоя, Бог да го прости. Той имаше дюкян срещу общината, както знаеш, и

продаваше бакалия и туйцък-онуйцък, но нещо не му вървеше работата.

Западаше търговийката му от ден на ден и капиталецът му се беше

привършил. Съгласих се бе, внесох и аз малко парици и решихме да

продаваме и спиртни напитки. Бакалийка, значи, винце, ракийца и тям

подобни. Разтичахме се двамата, разшетахме се, нагласихме всичко и

работата тръгна като намазана кола. Тръгна, знаеш, потече, дето се вика,

ама нали пуста лакомия човешка! Нали циганин, като види петмез в къщата

си, сън го не хваща! Аз ида за вино в зимника, опъна му с оканицата, той

иде за ракия - цуцур с шишето.

Не стига това, ами един ден, като ми влезе дяволът под кожата, рекох си

на ума:

"Димко, си рекох, не се знае какво ще стане и где ще му излезе краят на

това сдружение, ами я си отделяй всеки ден от чекмеджето по някой лев и

си ги събирай за всеки случай. Вземай си, слагай си ги настрана, дорде

има, че после, като престане, какво ще правиш? Мъртва глава сълзи не пуща."

Взех първия ден, значи, няколко лева незабелязано и тук ли, там ли, па

слязох в зимника и ги пуснах през дупката в едно празно оцетено буре.

Разсъхнато беше, не вършеше работа и тъй си стоеше захвърлено настрани.

Пуснах ги, значи, и си мисля:

"Всеки ден ще пущам скришом по някой лев, ще се понавъдят и като се

съберат повечко, ще се отделя от чича Радоя и ще си почна самостоятелно."

Дорде не сгреши човек веднъж, дядо попе. Захване ли, греховете се трупат

върху него, като котки на сирене.

Запущах аз всеки ден левчетата, а понякога и по два пъти, посърбах доста

нещо, ама гледам, работата в дюкяна закуца. Съберем се вечер с чича

Радоя, разгърнем тефтерите, смятаме, изчисляваме - задълженията се

увеличават, а стоката намалява. Ида си у дома, пак смятам, пак

изчислявам, прибавя и скритата сума приблизително - не излиза и не

излиза! Капитал се губи още и не върви. Карахме криво-ляво тъй през

зимата, тикахме през пролетта и лятото, като дойде есента и настъпи

време да наливаме вино и ракия - няма средства. Пари няма, значи, и

кредит няма! Ами сега?

- Тая работа няма да я бъде - рече чичо Радой, - ами да се прегледаме

сметките, да си разделим каквото е останало и да му турим ключа с време.

В празна кошница, кай, мишка не влиза.

Затворихме дюкяна един ден, седнахме да приключваме сметките, палихме,

гасихме, разделихме си задълженията и дойде ред до стоката и инвентара.

Разбран човек беше чичо Радой и честен, но и аз не падах по-долу. Пък

нали исках да се отделя и почна самостоятелно: