Оценяване на държавните разходи.

Проектите, които се финансират от държавата имат важно значение за общественото и икон-ото развитие. Предполага се, че те са слабо делими, т.е. могат да бъдат увеличавани или намалявани с малки суми. По принцип това не е съвсем реалистично предположение, но дава възможност да се научат основни положения за селекцията на проекти. В това отношение внимание заслужават: фиксираният променливиятх обем на бюджета. Характерно е , че при фиксираният бюджет реалният разход за реализирането на един държавен проект се състои в ползата, която се губи, когато не се реализира друг държавен проект. При отворения бюджет обаче реалният разходгадържавните проекти трябва да бъде определен наново като ползи, загубени от частните проекти, които са отказани, тъй като ресурсите са прехвърлени към държавната хазна. На тази основа главна задача е максимизирането на ползите и р-дите от държавните и от частните проекти. Бюджетното финансиране по принцип се насочва към големи обекти от производствената и непроизводствената сфера. Обикновено р-дите могат да бъдат точно разпределени м/у 2 проекта, така че ползите да бъдат приравнени за всеки пределен лев, похарчен за всеки от тях. Тук нещата отново опират до бюджетът с фиксиран и бюджетът с променливобем.В зависимост от това, най-добрите подходи за вземане на решение при подбор на проекти се различават. Могат да се използват следните подходи: 1)променлив бюджет и делими проекти; 2)фиксиран бюджет и делими проекти; 3)променлив бюджет и глобални проекти;4)фиксиран бюджет и глобалнипроекти. Всеки проект, подлежащ на одобрение за държавно финансиране съдържа в себе си определена икон-ка социална изгода. Във връзка с това е характерно, че максималните ползи от 1 проект са допълнителните ползи, осигурявани при нарастване на р-дите по проекта. Внимание заслужават потребителският излишък и чистата полза от пректите.

Всяка оценка в крайна сметка стига до съпоставяне на ползите и р-дите, стоящо в основата на бюджетното решение. При разглеждане на разнообразните видове ползи и разходи, могат да бъдат разграничени реални и парични ползи и р-ди могат да бъдат: преки и нипреки, материални и нематериални, крайни или междинни и вътрешни или външни. Ориентацията към даден проект не може да се осъществи без най-важното разграничение м/у реалните и паричните аспекти. Обикновено реални са ползите, извлечени от крайнте потребители на държавния проект. Те отразяват едно допълване на благосъстоянието на общността, която да бъде балансирано спрямо реалния доход при изземването на ресурсите от други употреби. По принцип паричните ползи и р-ди ностъпват поради промени в относителните цени, които се появяват на вторичните пазари, т.е когато икономиката се настройва към осигуряване на държавната услуга. Врезултат на това ползите или загубите се полагат на някои индивиди, но се компенсират от загубите или ползите, които се понасят от други.

Обикновено полза може да се очаква от всяка активност. Разграничават се няколко вида ползи: 1.преки и непреки; 2.материални и не мат-ни; 3.междинни и крайни; 4.вътрешни и външни.

Оценяването на р-дите и ползите се прави когато те се осъщ-вяват.

Оценяването на нематериалните ползи и р-ди е проблем, който трябва да бъде решен при много държавни проекти и то далеч преди да започне прилагането на анализа разход-полза. Тук се разграничават: 1.обществените ползи и р-ди; 2.немат-те лични ползи и р-ди; 3.р-дът и ефективността на проектите; 4.икономията на р-ди; 5.ползите от междинните стоки. Оценяването на материалните ползи и р-ди е лесно ако съществуват конкурентни пазари. Оценките трябва да се съобразяват с обстоятелствата: 1.наличието на монопол; 2.събирането на данъците; 3.съществ-то на незаети ресурси; 4.развиващите се ик-ки. Обичайна пр-ка е проектите които ще се финансират от ДБ да съдържат само един вид полза или р-д. Различните ползи и р-ди могат да са нещо обичайно и тогава е необходимо към тях да се прикрепят различни тегла. При измерване на теглата при подбора на проекти трябва да се има предвид: 1.множествеността на целите. В такива случаи сравняването на проектите логично вкл-ва прилагането на относителните тегла към разнообразните р-тати, които може да се получат. 2.секретното разпределяне на полицията. Тук съществуват различни цели: а/еднаквия бр.на престъпленията предотвратени във всеки сектор б/еднаквата защите или еднаквия бр.престъпл-я все още извършвани във всеки сектор; в/максималното нам-не на престъпл-та, комбинирано за двата сектора; г/равенство на определения коеф-нт на трансформиране м/у нам-то на прест-та в двата сектора и пределния коеф-нт на заместване на ползите, извличани от нам-нето на прест-та в двата района. Интересно е коя от тези цели трябва да се предпочете при основа равенство и/или ефект-ст.

Ако в основата се постави определението за ефективност на Парето може да се каже, че даден проект е ефективен ако облагодетелства поне 1човек, без да ощетява никого. Това дали един проект е ефективен или не зависи от технологията на определянето на ефект-стта . Вземането на б-тните решения относно избора на даден проект имат пряко отношение към разпределенето. В това отношение е необходимо да се преценят: 1.потребността от използваните тегла; 2.обективната функция имаща вида:

@@@@@@@@

Където на п-битеG и загубитеL на индивидите от 1 до m е дадено тегло алфа, докато на индив-ти от n до z е дадено тегло бета. 3.селек-цията на теглата.Обикн-но тредна задача на всяко оценяване е определянето на подходяща комбинация от тегла.

Дисконтирането е техника за оценка при която се изчислява сегашната ст-ст на някъкъв бъдещ поток от приходи или р-ди. В съответствие с концепцията за времевата ст-ст на парите трябва да се има предвид, че оценяването на проектите и тяхното класифициране е силно чувствително към дисконтовия %, който се използва. Изборът на дисконтовия % е деликатна сфера на оценяването. Във връзка с това правителството може да използва предпоставка, че е желателно да се прилага % равен на времевото предпочитание от страна на частните потребители. Ако в основата се постави избор на такъв %, то той ще отразява потребителския избор м/у настоящото и бъдещото потребление. Във връзка с това оценките трябва да се съобразят с: 1.несъвършените пазари; 2.неси-гурността ; 3.рискът; 4.д-кът в/у д-да; 5.макрополитиката. Има основание %-тът времево предпочитание на частните потребители да не бъде използван, а вместо това да бъде заместен с обществения% поради това че: 1. Индивидите не винаги дооценяват ситуацията и по този повод когато уреждат личните си работи, подценяват значението на спестяването и надценяват това на настоящото потребление. 2.благосъстоянието на бъдещите поколения се взима предвид при частните разчети. Обикновено хората са твърде алчни и не са много загрижени за бъдещите тях. 3. При нормални условия като алтернатива може да се приеме, че хората са загрижени за бъдещите поколения и че би им доставило удоволствие да имат принос за тяхното благосъстояние. 4. Проблемът с бъдещите поколения може да не е свързан с доброжелателността, а може да отразява едно разширено приложение на справедливи разпределителни правила, които включват равенства м/у поколенията. 5. Равенството м/у поколенията може да предполага че %-тът на спестяване трябва да бъде определен така че пътят на равновесния р-ж на ик-ката да произвежда максимално р-ще на потребление за всички поколения.

Оценяването на проектите за държавно фин-рене безспорно разчита на избора на дисконтов %, но с това анализът не завършва. Предстои още измерването на р-да включен при оттеглянето на ресурсите от частния сектор. Този обществен р-д може да се равнява на загубата на потребление която настъпва при оттеглянето на тези ресурси от частния сектор. На този фон интерес предст-т: 1.изтеглянето на ресурси от потреблението; 2.изтеглянето на р-си от инвест-то без данък. Ст-стта на ресурсното оттегляне зависи от това как е финансирана инвестицията.

Ефективното прилагане на м-мите на дисконтирането изисква очертаването и вземането предвид на следните проблевми: 1.проблемът на вътрешния %. При класифициране на два проекта се предпочита имащия по-висока вътрешна рентабилност. 2.проблема за външния заем. Там където участват м/унар-те заеми трябва да бъдат отчетени както бъдещо обсл-не на дълга, така и неговото влияние в/у платежния баланс. 3.проблемът инфлация. Ефекта от инфл-та може да бъде неутрализиран по 2н-на. Единия е да се използва номинален Л% за дисконтиране, докато се прилага към номиналната ст-ст на потока на ползите. Другият е да се коригира номиналният Л% за към инфл-та като се дисконтира само с компонента реален%, когато се измерва потока на ползата в реални граници.

В практически план всяко правителство може да прилага определен дисконтов% към потока на ползата на проекта и да сравнява това с левовия р-д за нговото изграждане. Малко са усилията да се коригира обществен реален р-д на капитал. Специален % може да се прилага при водните проекти, където трябва да се използва % равен на п-бата на дългоср-ни ДЦК. Тази п-ба обаче може да бъде променяна всяка година само с определена част от %-та и може да има различни обяснения.

Рискът е важен ел-нт на оценката на всеки проект. Той е понятие което винаги трябва да подсеща за евентуалните негативни р-тати от оценките. В определени ситуации обществения риск е по- малък от частния риск, който участва в определени д-сти, но това не означава, че рискът при планирането на държавни проекти трябва да се пренебрегва. Степента на риска е свързана с 1диапазон възможни р- тати и може да бъде изразена като стандартно отклонение на вероятностното разпределение.