Оценка на земята и цена на земята в България

1. Исторически основи при формиране на цената на земята

Тъй като земята е основен фактор за производство, то интереса към формирането на нейната цена е обект на изследване в теориите на всички известни икономисти.

Като цяло, в икономическата теория, като основен ценообразуващ фактор се смята рентата. В стопански смисъл рентата е онова, което собственикът на някакъв ресурс получава като излишък над своите алтернативни разходи. Рентата е конкретна форма на реализация на поземлената собственост.

Рентата, като формираща цената на земята икономическа категория е обект на изследване от голяма част икономисти.

Цената на земята като фактор от рентата се изследва от бащата на класическата икономия- А. Смит.

Смит не приема довода, съгласно който рентата с законно плащане е процент от капитал, който някога бил вложен от земевладелците за подобряване плодородието на земята. Той обръща внимание, че земевладелците претендират за рента от земя, която никога не е била подобрявана и от природни обекти, неподлежащи на някакво подобрение.

В поземлената рента, Адам Смит с основание вижда елементи на монопол, но не различава и затова не изработва свързани с този монопол отделни понятия за диференциална рента. Все пак той отбелязва наличието на различия между участъците земя по плодородие и местоположение и че тези различия могат да бъдат причина за образуване на диференциална цена, но тези възгледи не прерастват в стройна теория за рентата.

Величината на рентата Смит определя като излишък от стойността над работната заплата и средната печалба на капиталистическия фермер. В тази връзка обаче не става известно как се образува стойността на селскостопанските продукти и затова излишъкът във вид на рента не получава развитие.

Смит преминава на друга позиция, изхождайки от постановката, че наред с работната заплата и печалбата, рентата също участва при формиране стойността на земята като стока. Като спира погледа си на монополния характер на