Начало на реферати

Оценка на активи и пасиви


Оценка на активи и пасиви

Оценката на активите и пасивите е проблем, който възниква от тяхното придобиване или възникване и приключва, след като те бъдат отписани, независимо от причините за това. Всяко оценяване на активите и пасивите след тяхното придобиване или възникване се третира като последващи техни оценки. За някои активи има специално изискване в приложимите счетоводни стандарти, че те трябва да бъдат последващо оценени и така представени в годишния финансов отчет. За други активи това изискване е условно и конкретното решение е обект на трактовка в разработената и прилагана счетоводна политика на предприятието. Трети активи и пасиви могат изобщо да не бъдат обект на последващо оценяване.
При подготовката на годишното счетоводно приключване е съществено да се определят позициите на активите и пасивите, които ще бъдат обект на последващо оценяване.
Последващото оценяване на активите и пасивите като процедури, като действия и като счетоводни решения ще бъдат обект на внимание в следните групи: дълготрайни материални активи, дълготрайни нематериални активи, инвестиции и инвестиционни имоти, финансови инструменти, материални запаси и чуждестранна валута.

Последващи оценки на дълготрайните материални активи
Изискванията за определяне на последващите оценки на дълготрайните материални активи се съдържат в НСС 16 - Дълготрайни материални активи, или МСС 16 - Имоти, машини, съоръжения и оборудване. Съгласно тези счетоводни стандарти предприятието има възможност да избере прилагането на препоръчителния или на алтернативния подход за последващо оценяване. По принцип прилагането на единия или на другия подход се отнася до активната част на дълготрайните материални активи, до тези активи, които са съществени за предприятието. Имотите имат по-особено значение за всяко предприятие и те според нас винаги трябва да бъдат включени в групата на дълготрайните материални активи, към които ще се прилага препоръчителният или алтернативният подход на последващо оценяване.
Последващото оценяване на дълготрайните материални активи е свързано с периодите на тяхното извършване. Това може да става всяка година (с възможност за по-кратки периоди от годината) или да се извършва по един път в рамките на няколко години. Преобладава постановката, че последващото оценяване следва да се извършва в границите на няколко години, в границите на обозримото бъдеще, което ние приемаме основно в границите на 3 години или в рамките до 5 години, съобразено главно с величината на инфлационните процеси. Но това ще бъде право и задължение на предприятието.
При условие че предстои да се извършва през 2004 г. последващо оценяване на дълготрайни материални активи, то трябва да стане в срокове, най-близки до датата на годишния финансов отчет.
Когато е възприет препоръчителният подход за последващо оценяване на дълготрайните материални активи, следва да се направи оценка дали балансовата стойност на тези активи е по-висока от възстановимата им стойност. Както е известно, възстановимата стойност е по-високата от нетната продажна цена и стойността в употреба. При наличие на такава разлика балансовата стойност се коригира до възстановимата стойност.
Основните насоки за определяне на възстановимата стойност на дълготрайните материални активи чрез тяхната продажна цена или стойност в употреба са посочени в приложимите счетоводни стандарти за отчитане и за обезценка на тези активи. Тук няма да правим примерни изчисления за възможните подходи на определяне на

Оценка на активи и пасиви facebook image
Публикувано от: Марко Илиев

Анализ и контрола на отпадъчни води от неорганични производства 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.