ОБВИВКИ НА ГЛАВНИЯ МОЗЪК

Главният мозък е обвит от три разположени една под друга обвивки: твърда мозъчна обвивка, паяжиновидна и мека мозъчна обвивка.

Твърдата мозъчна обвивка (dura mater) е здрава, със значителна дебелина обвивка. С външната си повърхност тя сраства към черепните кости и изпълнява едновременно и ролята на надкостница. Прикрепването към костите на черепния покрив е слабо, поради което отделянето й става лесно. Значително по-здраво тя е сраснала с черепната основа и по шевовете. Вътрешната й повърхност е постлана с ендотел. Между твърдата мозъчна обвивка и паяжиновидната има цепнатовидно пространство, наречено субдурално. От вътрешния лист на твърдата обвивка се отделят под формата на пластинки няколко израстъка, които се вдават между някои от частите на мозъка и ги отделят една от друга. Един от тях е големият сърповиден израстък (falx cerebri), който се вдава в браздата между двете мозъчни полукълба (фиг. 343). Той има сърповидна форма и със свободния си ръб стига близо до мазолестото тяло. Друг голям израстък се вмъква в напречната бразда между малкия мозък и голямомозъчните полукълба, наречен палатка на малкия мозък (tentorium cerebelli). Той покрива отгоре малкия мозък и отделя задната черепна ямка (фиг. 344). В браздата между полукълбата на малкия мозък се вдава малкият сърповиден израстък. В областта на турското седло твърдата мозъчна обвивка образува т. нар. диафрагма на турското седло. По средата на диафрагмата се намира отвор, през който минава фуниеобразният израстък, за който се прикрепва хипофизата.

На определени места твърдата мозъчна обвивка се раздвоява и образува тесни, триъгълни по форма кухинки, наречени венозни пазухи (sinus durae matris). Отвътре стените на синусите са покрити с ендотел и в тях се оттича венозната кръв от мозъка. Венозни пазухи се намират в горния и долния ръб на големия сърповиден израстък горната и долната срединна пазуха, в основата на малкия сърповиден израстък правата пазуха, по хода на напречната и сигмовидната бразда напречната и сигмовидната пазуха, и около турското седло пещеристата пазуха.

Най-голяма от тях е напречната пазуха, в която се вливат горната срединна и правата пазуха. Тя преминава в сигмовидната пазуха, завършваща до яремния отвор, от който започва вътрешната яремна1 вена. В същия синус се вливат и пирамидните пазухи.

Долната срединна пазуха се влива в правата пазуха.

Паяжиновидната обвивка (arachnoidea encephali) е тънка прозрачна ципица, разположена навътре от твърдата. Външната и вътрешната й повърхност са покрити с