След началото на 60^те години на века, когато интересът на световната общественост към обучението и развитието на децата от предучилищна възраст се засилва и се поставя въпросът за необходимостта всички деца, независимо от своя социален произход, да се реализират правилно в обществото, предучилищното възпитание в целия свят се намира в непрекъснат възход. Предучилищните заведения разширяват своя обхват, като долната възрастова граница непрекъснато се снижава, а средната продължителност на престоя на децата там се удължава.

Докато през 70^те години бързо нараства обхватът на децата в предучилищните заведения, то през 80^те години и особено в началото на 90^те тази скорост е значително по-ниска. Все още за развиващите се страни основно значение има въпросът за обхвата на децата в предучилищните заведения и той бележи значително развитие, но за по-голяма част от развитите страни този проблем не е най-важният, тъй като са осигурени достатъчен брой места в държавни и мастни детски градини. При тях на преден план излиза проблемът за обучението и развитието на децата. Застъпва се становището, че от интелектуалните и моралните качества на личността зависят до голяма степен просперитетът и на икономиката и на обществото.

През 1907 г. в Италия Мария Монтесори създава за децата на бедните предучилищно заведение, наречено Дом на детето. Тук тя организира работата на принципа на самовъзпитание и самообучение, като отрича възможностите за познание на закономерностите в детското развитие и управлението на изграждането на личността. Тя въвежда самостоятелни, индивидуални занятия за децата с материали, като изключва от детския живот играта, живото слово като средство за възпитание и развитие на детето, предоставяйки на възпитателя ролята само на наблюдател на процеса на спонтанно разкритие на вътрешните жизнени сили на детето. Нейните дидактически материали са принос в развитието на теорията на сензорното възпитание на малките деца.

А през 1809 г. в Ню Ленарк, Англия, Робърт Оуен създава специално предучилищно заведение детска градина, детска ясла и детска площадка, наречено училище за малките деца или сестринско училище ( nursery school), в което за първи път се отделя по-голямо внимание на светското, а не на религиозното възпитание на децата от 2 до 6 години.

Характерно за Италия и Англия е непрекъснатото увеличаване на грижите, които държавата полага за предучилищното възпитание на децата. Непрекъснато се увеличава броят на местата в детските заведения и се разширява обхватът на децата. Повишава качеството на изискванията към възпитателната работа в детските заведения, както и значението на учебната работа в тях. Провеждат се все повече и по-разнообразни научни изследвания, целящи да определят взаимната връзка и зависимост между учебно-възпитателната работа в предучилищните заведения в началните училищни класове. Обществото все по-силно осъзнава необходимостта от предучилищното възпитание на децата, от специални грижи за тяхното обучение и възпитание, за да преминат лесно и без сътресения от детската градина в училище.