Общуването е безусловен спътник на всекидневния живот

Екзюпери

1.Определение за общуването

Общуване- процес на установяване и поддържане на психологическата връзка между хората, който се отразява в обем на информиращите действия и взаимно разбиране.

1.1.Същност, динамика и функции.

Съществените характеристики на общуването са: непрекъснатост, индивидуализираност, динамичност. Всяко общуване особено под формата на комуникация, включва и оценката на партньора. От модела на взаимно оценяване зависи как ще протече общуването в социалната група. Една от основните функции на общуването е насочена в комуникативен аспект, тоест в обем на информация. Също така общуването има познавателна функция, формираща функция, социална функция,хедонистична и фактическа функция.

В съдържанието на формиращата психологическа функция на обществото се включват: измененията на речта и мисленето, придобиването на нови черти на характера, появата на интереси и потребности в отделната личност, развитие на свойствата на вниманието и други.

Хедонистичната функция- често пъти разговорът се води заради удоволствието от самия разговор, който предоставя възможност на личността да се самоактуализира.

Фактическата функция- когато хората водят безсъдържателен, лишен от смисъл разговор, просто за да не мълчат. Поддържа се така нареченото фактическо общуване.

1.2.Типове и видове общуване- класификации:

Човечеството засега ползва два типа общуване- пряко, непосредствено общуване и косвено общуване, което се подпомага от писмото, телефона, радиото и други технически средства за комуникация.

В зависимост от тези два типа общуването може да се раздели на други два вида общуване- вербално, с помощта на думите ( писмено-устно или пряко-косвено, или монолог - диалог) и невербално общуване с помощта на жестове, мимики, дистанция с погледа и други.

Също тока общуването може да се класифицира според:

- начина на осъществяване- приятелско (неформално ), неформално-делово, делово (формално ) ;

- познати или непознати различаваме: междуличностно и анонимно ( непознато ) ;