.Общи положения на авторското право

1.Субективно и обективно авторско право

Под субективно авторско право се разбира признатата и гарантирана от правните норми възможност за носителя му да използва в определени предели създадено произведение на литературата, изкуството и науката.

Най-често носител на авторското право върху дадено произведение е физическото лице - автор на произведението. Но понятията автор и носител на авторското право не винаги съвпадат. След смъртта на автора авторските права не се прекратяват, а преминават за известен период от време към наследниците на автора.

2.Поява и развитие на обективното авторско право

Това довежда до възникване на нови групи занаятчии и търговци - печатари и книжари, които са заинтересувани да ползват изключителни права върху отпечатаните книги. В края на ХV век това е могло да става само чрез документи за привилегии, издавани от съответния монарх. Системата постепенно се институционализира и така се стига до първия закон за авторското право в света - това е т.нар. Закон на кралица Ана, появил се през 1709г.

3.Източници на обективното авторско право на България

По своя произход източниците на обективното авторско право на България биват вътрешни и външни (международни), а според степента на близост с материята - преки и непреки. Според равнището си вътрешните източници се поделят на закони и подзаконови актове. В последната категория се отнасят постановленията, разпорежданията и решенията на Министерския съвет; наредбите и правилниците на министерствата и други ведомства, издадени в рамките на техните компетенции.