Общи имущества на съпрузите

Терминът "съпружеска имуществена общност" не трябва да се бърка със "семейна имуществена собственост", защото води до две на изпита. СИО е общност само на съпрузите, децата нямат никакви права върху нея.

Първият въпрос, на който трябва да се спрем, е за обхвата на общността и за предпоставките за нейното възникване. Съгласно чл. 19 СК в общността влизат:

1) вещите - движими и недвижими, които са придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос;

2) правата върху вещите, а това са: право на собственост и съсобственост (възможно е и двамата съпрузи да са в съсобственост с трето лице), право на ползване, строеж и т.н.

3) паричните влогове - паричните влогове се събират от банките и те са общи; вземането е общо, макар че титуляр на влога е само един. Това включване на влоговете в общността създаде един двойствен режим на парите, притежавани от съпрузите. Парите в брой, които всеки един от тях държи са негово лично имущество. Па влог стават общи, като ги изтегли един - пак стават лични. Другата несигурност на този режим идва от банковата тайна. Банките пазят в тайна влоговете дори и от мнителни съпруги, а в същото време никой не задължава съпрузите да си обявяват влоговете. Затова в чл. 17 от проекта се предвижда задължения за съпруга да дава сведения за влоговете си на другия съпруг. Това е несъщинско задължение, но неспазването му води до вина при евентуален развод. При определени случаи може да се поиска от съда да разгласи банковата тайна.

Предпоставките по чл. 19 СК, за да станат общи вещите, вещните права и влоговете са: Наличие на брак. При едно фактическо съжителство общност не може да възникне. Дори и да е сключен някакъв договор, той ще доведе до обикновена собственост. Бракът може да е унищожаем, но до унищожаването му всичко придобито попада в режим на СИО. Независимо от това на чие име е имуществото, то трябва да е придобито по време на брака. Придобитото трябва да е придобито от съпруг, не от друг член на семейството, например от детето. Значи, втората предпоставка е времето. Тук е нужно да се установи началният момент на брака. От ОП си спомняме кога се прехвърля собствеността при индивидуално и родово определени вещи. Известни неясноти има при придобиването по давност. Има едно становище, при което вещта се придобива, едва когато лицето се позове на давността, но това е субективен елемент, затова, изтичането на давностния срок е достатъчно.

Съвместния принос на съпрузите. Това е последната предпоставка. Приносът, всъщност е основанието, поради което е уредена СИО. Съгласно чл 19 (3) съвместният принос се предполага до доказване на противното. Това е една оборима презумпция. Има още една презумпция за приноса, която не се споменава в учебниците. Съгласно чл. 27 СК при прекратяване на СИО дяловете на съпрузите са равни. Равният дял предполага равен принос И тази презумпция е оборима. Какво е принос? Съгласно чл 19 (2) СК приносът бива пряк и косвен. Прекият се изразява във влагането на пари и/или труд, например при строеж на къща. Косвеният принос е работата в домакинството и грижата за децата. Други косвени форми на принос законът не сочи.

Всички предпоставки трябва да са дадени кумулативно.

Специални хипотези, при които има известно разминаване между втората и третата предпоставка. През 1972 година ВС се е произнесъл относно придобиването по време на брака на сграда, построена по време на брака върху земя, върху която право на строеж е възникнало само за единия от съпрузите. Правото на строеж също е възникнало по време на брака. Съгласно чл. 92 ЗС е налице приращение, т.е. носителят на правото на строеж придобива и собствеността върху сградата. Щом като, обаче, той