Христо Ботев

Общи характеристики на Ботевата поезия

Фигурата на Хр. Ботев се откроява в българската литературна история по неповторим начин, присъщ на гения той е творческа личност, изпреварила времето си, личност, чиито духовни прозрения надхвърлят преходността на тук и сега. Именно това улавя Гео Милев във феномена Ботев, когато го описва в статията си Христо Ботйов.

Ботев действително поставя пред изследователите на литературата редица въпроси, които могат да бъдат обобщени в два основни проблема, всеки от които в крайна сметка се свежда до неговата невместимост в определен канон.

Първият от тях опира до специфичната за Ботев несвоевременност. Хронологически той би трябвало да принадлежи към писателите на Българското възраждане. Наистина със своята образност и със стихосложението си поезията му силно се доближава до възрожденската най-вече поради свързаността с фолклорния модел ( фолклорът използва силабичен стих, в който ритъмът се определя от броя на сричките, а за развитата авторска поезия е характерен силаботоничният стих, в който ритъмът се определя от стихотворни стъпки устойчиви комбинации от ударени и неударени срички, при които е важен не само броят срички, но и мястото на ударението).

Посланията на стиховете му обаче и тяхната поетика (начинът, по който те превъплъщават традиционните образи и звучност) надскачат литературата на своето време. Въпреки съзнанието на самия автор, че художественото творчество трябва да е подчинено на определени обществени цели, творбите му не могат да бъдат четени като обслужващи потребностите на обществото, като дидактически текстове (поучаващи и възпитаващи ), каквито са в основата си възрожденските. Нещо повече Ботев задава поетически модели на мислене и чувстване, които са