Обща теория на държ-те заеми /ДЗ/ и управление на държ.дълг.

Държ.заем е яв-е х-зиращо се със специфично движение на парите м/у държавата, нефин-вите фирми, банките, фин-вите учреждения и гражданите - дв-ние, свързано с д-стта на правителствата като заематели на парични к-ли. ДЗ имат 2 осн-ни форми - вътрешна и външна. Ч/з заема кредитора предоставя своите пари непосредствено на държ-та, основавайки се на обещанието за бъдещи облаги. В действителност заемът намалява богатството на заемодателя, но нам-то се дължи на обезцинката на парите и на покачването на цените. заемите са удобен м-д даващ възможност на дър-та да акумулира значителни к-ли. Обособяват се три големи основания на прибягването до заеми - пол-ско, фин-во и ик-ско.

Политическо: В случаите в които ик-ските агенти предоставят своите пари на дър-та те изразяват своята солидарност с нейната по-ка. Тук се включват разх-е за борба с/у природните, ик-ските и соц-те катастрофи. Големите нац-ни кризи представляват солидно фин-во осн-ние за използване на заемите.

Ик-ско: 1.Заемът е ин-нт на структурна по-ка - може да се използва за въздействие в/у ик-ските стр-ри, главно ч/з финансирането на инв-циите; 2.Инстр. на конюнктурна по-ка - през опр. пе-од правителствата го използват за борба с/у инфл-та.

В момента на сключването на заема неговата тежест не се усеща от данъкопл. но обикновено след изтичането на срока на кредитната сделка всеки заем се превръща в д-ци.

При осъщиствяване на заемната сделка дър-та емитира и продава на заемодателите д-нт с който удостоверява сумата на своя дълг към тях. Продажбите на облигации по държавните заеми се предшества от определянето и обявяването на ном-ната ст-ст на ЦК, която може да бъде 1/10,1/100 или 1/1000 от ст-стта на дълга.

Групиране на заемите на външни и вътрешни: Външните се скл. на м/унар-те валутни пазари. В развитите страни обаче дър-ните приходи се набират по линията на вътрешните заеми. В зависимост от това кое звено на държавната власт ползва заемите се делят на централни и местни. В зав-ст от н-на на погасяване - лихвени и лотарийни. Според продължителността на ползването - текущи, краткоср., средоср-ни и дългоср.

Основните направления на характеристиката на ДЗ са: 1.Представянето на заема като м-д за събиране на държ.приходи; 2.като ин-нт за ик-ско въздействие; 3.Като своеобразен д-р м/у държавата и кредиторите; 4.Като операция на д-вата; 5.като н-н за фин-не на държ-.те р-ди.

Според представителите на песимистичната теория заемът води до нарастване задлъжнялостта на д-вата и до инф-ия. Препоръки: 1.Упражняване на строга д-чна и заемна по-ка, търсене на възможности за балансиране на бю-та; 2.Ограничаване на заемите и нам-не на тяхното участие в набирането на п-ди за д-вата.

Кейнисянката школа обособява 2теории: Оптимистична - отрича бъдещите порочни ефекти на заемите, описани от класиците. Реалистична: 1.Психологическите принуди тежащи в/у кредиторите не са сапоставими с юридическите, характерни за д-ка; 2.Загубите понасяни от кредиторите не могат да бъдат съпоставяни с обедняването, което търпят данъкопл-те; 3.Общият анализ на въздействието ч/з д-ците и з-те в/у ик-ката е непълен; 4.Ефектите на д-ците и за-те са различни.

В пр-ката същ-т различни техники, ч/з които може да се осигури пласминта на заемите. По важно значение имат съглашенията с б-ките, емисията на борсата и публичната подписка. 1.Емисията на заеми ч/з посредничество на б-ките е често срещана в пр-ката; 2.Определени възможности за пласирането дава и борсовата емисия на з-те - много по-евтина от обикн-но посредничество. Състои се от пр-ба на ЦК на борсата, която е един обикновен участник и не изисква специални реклами; 3.Публичната подписка е най- унив-та с-ма за емисия и пласмент на заемите. Съществуват два типа публ.под-ска: а/Обикновена - емисионната цена на заема е фиксирана от дар-та предварително. б/Търговска - позволява предлагането на опр.к-во ЦК с цел получаване на най-добра цена.

При нормални условия доходността на ЦК по дър-ните заеми, освен от лихвата зависи и от редеца др.ф-тори. Определена роля в това отн-ние играе допълнителният д-д, който е свързан с очакванията за к-лови п-би от страна на участниците в подписката. Възможни са 3 подхода: 1.Емисия под номинала; 2.Емисия с обещание за издължаване с премия; 3.Емисия с лотарийни п-би.

възможните пр-ри за съкращаване на дълга са две: Конверсията, позволяваща намаляването на лихвите и амортизацията, даваща възможност да се намали величината на дълга. Конверсията е нормална технология ч/з която дър-та намалява предимствата които е предоставила на своите кредитори и по този н-н съкращава бремето на своя дълг. Тя има юредически, финансови и технически аспекти. В юр-ки план конверсията е винаги възможна за вечните заеми дотолкова доколкото предварителното издължаване се разрешава от специална клауза в облигационния контракт.

Първото фин-во условие за успешността на конверсията е борсовата ст-ст на облигациите по стария заем да е по-висока от номиналния курс. Второто финансово условие е свързано с потребността новите об-ции да имат по-голяма доходност от старите.

Конверсията може да се реализира ч/з различни техники: 1.К-я по номинал; 2. К-я под номинал; 3.К-я с парична сума за изравняване; Отсрочена; 5.Обратна к-сия.

Амортизирането на дълговете е операция състояща се в съкращаване или погасяване на д-га, посредством изплащане на главницата или част от нея. Широко приложение имат 2 техники за амортизиране: 1.Договорно ам-не - чрез постоянни анюитети, серийно ам-не, ам-не с премия или лотария, глобално ам-не; 2.Доброволно ам-не свързано с вечните заеми за които може да се консумира един амортизационен фонд.

Моделите за държавната задлъжнялост са формално обяснение на по-ката на държ-я дълг, разграничаваща се на бюджетна и фискална по-ка. В основата им стои желанието за минимизиране на лихвените разходи при различни смущения на ик-ската стабилизация.

Коен разграничава банков и небанков дълг и прилага към ДЦК неокласическите п-пи на ик-ския анализ. Държи с-ка за предварително полученото оптимално разпределение м/у различните типове дългове.

Ралф извежда метод дефиринциращ стр-рата на дълга в зависимост от сроковете.

Анализа на ефектите на стр-рата на дълга се усъвършенства през 60-те години на века в р-тат на проявата на няколко сериозни изследвания по управление на държавния дълг: 1.Въздействие в/у глобалната ликвидност на ик-ката; 2.В/у стр-та на Л%.

Кейнсианската интерпретация на държавния дълг намира изражение в изследванията на Шмит, който представя един кейнсианки модел ревизиращ макроик-ския анализ на държавния дълг.

Връзката м/у държ-я дълг и растежа се осъществява ч/з въздействието в/у потреблението, спестяването и натрупването на к-ла. Нейното представяне и разбиране може да се осъществи по два н-на: 1.Директно изследване на ролята на държ.д-г на базата на хипотезата за равновесния растеж; 2.Изследване въздействието на държ.дълг в качеството му на м/угенерационна тежест.

Моделите за връзката м/у парите и растежа се развиват особено интензивно след появата на разработките на Гърли и Шоу и най-вече на базата на пилотната статия на Тобин. Гърли и Шоу определят външните пари като дълг на правителството, а вътрешните като дълг емитиран с/у пок-та на частни ЦК. Неокласическата теория се х-зира от Тобин ч/з 3 явления: 1.Разделянето на д-да м/у потреблението и спестяването; 2.Спестяването;3.Интензивността на равновесието на к-ла.

посткейнската ик-ка са х-зира от Тобин също ч/з три явления: 1.Разделянето на д-да м/у потреблението и спестяването; 2.Непотреблението се разделя м/у инвестираното потребление и тезаврацията; 3.Интензивността на равновесието на к-ла включва предварителното равенство м/у спестяването и инв-циите, както и равенството м/у ефективност и Л%.