Обща теория на ДБ-т. Теории за държавно финансово регулиране на равновесието и растежа

Бюджетът е финансов д-нт, отразяващ държавните п-ходи и р-ди. Б е отражение на финансовите оп-ции на държавата за определен п-д от време. В същото време той не само отразява п-дите и р-дите но е и финансов д-нт, предвиждащ и разрешаващ осъществяването им за опр.п-д от време.

Б-ните п-пи са важен политически лост, използван от Нсъбрание за контролиране на правителството. Утвърждават се 4п-па: 1.Годишност на б-та - развива се в рамките на определени п-ди от време. Дели се на: а/периодичност на гласуването - прави се всяка година и става преди началото но п-ода, определен за изпълнението на б-та; б/значимост на б-тните пълномощия - б-тът не трябва да съдържа пълномощия и предвиждания, надминаващи рамките на 1г.; в/период на изпълнението - трябва да бъде ограничено в рамките на годината за която е предвиден. 2.Единство на б-та - има две знач-я: а/от материална гл.т. изисква U-та от фин-вите оп-ции на държ-та изложена в проектобюджета да бъде подчинена на Парламента; б/от формална гл.т. всички фин-ви оп-ции трябва да фигурират в 1з-н за финансите. 3.Универсалност - всички приходи и р-ди да бъдат записани в б-та. 4.Специализация - прилага се по отнош-е на р-дите и означава, че кредитите са предназначени за определени цели.

Б-тът не може да бъде използван за намеса в ик-ския живот. Той трябва да бъде неутрален. Характерното тук е: 1.неутралитетът на държ-те р-ди е р-тат от желанието за ненамесета, защитавано от класиците; 2.Неутралитетът на държавните ресурси има спец-но измерение - формират се ч/з д-ците и заемите. според класиците д-ците трябва да бъдат неутрални, а до заемите да се прибягва в изкл-ни случаи. а/Д-кът е неутрален, когато не предизвиква никакви промени в плановете на ик-ските агенти; б/З-мът трябва да се използва за покриване на извънредни държавни р-ди само в изкл-ни случаи - инв-ции или война.

Бюджетното равновесие е основна тема в класическата концепция за финансите, препоръчваща абсолютно равенство м/у п-дите и р-дите изключваща както излишъка така и дефицита.

Множество от изискванията на класическите бюджетни пр-пи в съвремената фин-ва пр-ка не се прилагат или изопачават. Промени настъпват: 1.В областта на п-па за единство на б-та. израз на съвременното нарушаване единството на б-та са: а/допълнителните б-ти - свързани с 2п-па п-п на участието и на автономията; б/специални с-ки на съкровището -с-ки със специално предназначение, търговски, за разчети с чуждестранни правителства; в/автономни б-ти; г/извънредни б-ти. 2.В областта на п-па за годишност на б-та - своеобразно нарушение са двугодишния и многогодишния б-т; 3.В обл-тта на п-па за универсалност.

За разлика от годишните б-ти които са б-ти на финансовите ресурси на дадена страна или територия, функционалния б-т е изражение на една динамична перспектива. Идеята за създаване на функционален б-т не съответства на съвремените бюджетни п-пи.

Първите опити за представяне на бюджетите в зависимост от големите ф-ции на държавата се правят в периода м/у двете св.войни и са свързани с д-стта на отделните щати на САЩ. Особено популярни стават функционалните б-ти през 1947г. когато Конгресът учредява комисия за адм-ни реформи. В генерален план амер-я б-т продължава да се представя по министерства и по глави. Функционалната идея е в ход, но още не се прилага официално.

Под влияние на експеримента в САЩ холандците също започват през 1952г. да преобразуват представянето на своя б-т. характерно е, че в САЩ и Холандия функционалното представяне на р-дите се отразява в традиционния б-т, но не го замества. От друга страна във Ф-я неговата цел не е действието, а доставянето на информация. Във връзка с това френската с-ма на функционален б-т включва 10 функц-ни рубрики: 0.Неразпределени р-ди; 1.Държавна власт; 2.Справедливост и вътрешна сигурност; 3.М/ународни връзки; 4.Нац-на отбрана; 5.Образ.и култура; 6.Соц-но осигуряване; 7.Ик-ско въздействие; 8.Жилища и квартири; 9.Нефункционални р-ди.

В основата на идеите за съставяне и използване на програмните б-ти стоят концепциите за рентабилността, полезността и ст-стта, което отдавна се използват в частните фирми като елемент на техниката на управлението. Във финансовата пр-са широко известни стават 3 американски и 1френска бюджетна програма: 1.Планиране, програмиране, бюджетиране - с-ма възникнала в р-тат от експеримент осъществен от Макнамара в дните в които е начело на американския парламент по отбраната. Независимо, че експери-та започва през 1961г. може да се отбележи, че техниката на този м-д се използва през Iiсв.война. С-мата съдържа 3 фази: Планиране - определяне на целите на д-стта на правителството за п-д от 20г; програмиране - пр-нето на ресурсите, необходими за реализиране на срсрочните цели 5г; бюджетиране - определяне годишните дялове на различните програми с цел вкл-то им в б-та и по този н-н да им предаде юредическа ст-ст. 2.Управление на целите - използването на тази с-ма започва от 1973г. и изисква: ръководителите на дад.инст-ция да определят своите крайни цели; всеки рък-л да фиксира задачите за постигане на крайните цели; крайните, междинните цели и ресурсите да се коригират на р-щето на определена съвкупност. С-мата среща както технически така и психолог-ски пречки. 3. Нулево базово бюджетиране - съдържа две последователни и оригинални операции: идентиициране единиците на решенията и разработване модули на решенията. С-мата изисква добре развита комуникационна мрежа м/у отделните р-ща на управление: нулево, съкратено, нормално и нарастващо р-ще. 4.Рационализация на бюджетния избор - френски вариант на програмните б-ти. Характерно за нея е: а/Изборът на целите обхваща определяне и селекциониране на целите; б/изборът на ср-ва изисква тяхното изчисляване и селекц-не. Селекц-нето се осъществява ч/з мн-во м-ди имащи две общи точки: количественост и изчерпателност; в/контролът и р-тите има за цел да оцени степента на реализация на целите, да констатира и изследва отклоненията.

Кийнсианците наричани още бюджетаристи смятат, че б-тното салдо може да бъде добър ин-нт за анализ при условие, че се използва не действителното, а максимално възможното бюджетно салдо. Теоретическите постановки за макс. възм-то бюджетно салдо се градят в/у предположението, че б-тния дефицит или излишък може да представлява два видаполитика: влиянието на б-та в/у ик-ката и влиянието на ик-ката в/у б-та.

Монетаристите смятат, че номиналните изменения на нац-я д-д, както и измененията във всички останали величини са свързани и произтичат от измененията в паричната маса. На тази основа се формулират противоположни на кейнсианските постановки за б-та и б-тното салдо. В монетаристката схема няма място за бюджетен дефицит, тъй като нарастването му и увеличаването на парите в обр-ние са главните причини за инфл-та.

Дефицитното регулиране е една от малкото теоретически системи намираща трайно приложение в пр-ката на всички страни.