Продължение на лекция 9 + обща представа за историческите методи

В търсенето на компромиси ("чистата" история за историците е неповторимост, а схемите на социолозите са предложени от "неуспели" историци) с проспериращите, сключили обръч около историята науки, съвременните периодизатори, макар и с доза неудоволствие, вече са готови да "размислят". Историята е на прага на поредното преосмисляне на пътищата си за развитие и подхода към обяснение на обществените колизии. Все още обаче, историците са склонни да приемат, че кавичките от понятията "преход" и "развитие" са на своето място. Основателна причина за това е "бедността" на исторически методи. Те са само три - сравнителен, количествен и този на т.нар. "социален микроскоп".

Сравнението винаги е намирало широко място в историята и социологията. Още Дюркем отбелязва, че: "Сравнителната социология не е специален научен социологически клон, а самата тя е социология." В тази постановка той не се различава от Маруик (дистанцията между двамата е цял век), който говори същото за историята. И двамата различават две форми на сравнение. Първата е съпоставянето на общества с една и съща или "подобни" структури. Втората - налагането едно върху друго и съпоставяне на съвършено различни общества. Значителна част от историците, вкл. теоретици на историята, са скептици при използването на този метод, изтъквайки частното и неповторимото в историята. Други обаче с далеч по-общ поглед го смятат не само за значим и основен, но и от малкото, които позволяват да се вникне в движението на Обществото. По времето когато темата е била все още дискусионна Макс Вебер в спор (1914 г.) заявява: "Съгласен съм, че историята трябва да се занимава с това, което е специфично, например средновековния град, но нима това не е възможно, само ако първо видим какво липсва в древните градове?". Известно е още, че Вебер работи продължително и систематично със сравнителия метод, при което и днес се ползват с авторитет изведените с него особености за западното общество чрез анализи на Европа и Азия. Вероятно проблемът е обобщен най-добре от Р.Бендикс, който изтъква, че "контрастиращите концепции са основни за сравнителните изследвания".

Между имената от следващата генерация историци тръгнали по пътя на Дюркем и Вебер са Марк Блок и Ото Хинтце. Подобно на Вебер, Хинтце работи със съвременна Европа. Той концентрира усилията си върху бюрократичните форми на управление, в които "пълномощниците" не са закупили своите служби (все още обичайно за ранния период на модерна Европа) и са напълно зависими от волята на владетеля. Сравненията на Хинтце с по-късни форми на отношения създават приемлива идея за модел на съвременната организация на управленските структури.

Марк Блок е съпоставим по-скоро с Дюркем и известния лингвист Антоан Мейе. В историята на методологията на историята две изследвания на Марк Блок заслужено се нареждат сред най-добрите образци на сравнителния метод. Първото е "Кралското докосване" (1924). В него, по пътя на сравнението между резултатите и практикуването на върховната власт в Англия и Франция се моделира развитието на владетелската институция. Второто - "Феодално общество" (1940) в основни линии разглежда средновековна Европа, но включва сравнителен и успореден анализ на статута на феодалните общества в Европа и Япония.