ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОСОБЕНАТА ЧАСТ НА БЪЛГАРСКОТО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО. Понятие за особената част на наказателното право, служебна роля, обществено политическо значение на нейните норми. Обща характеристика на нормите на особената част на НК, особености при формулиране на съставите, диференциация на отговорността, особености във връзка със санкциите лишаване от свобода и наказания без лишаване от свобода, алтернативни санкции. Система и структура на особената част на НК.

В особената част на НК се съдържат ФС на престъпленията и предвидените за тях наказания. Не всички ПН съдържат наказания л.с. от... до... Някои фактически състави представляват квалифицирани или леко наказуеми проявни форми на даденото престъпление. Има и въведени смекчаващи вината обстоятелства - напр. ако деецът върне в определен срок обсебеното или възстанови щетите.

Законодателят въвежда диференциация относно особените моменти в изпълнителното деяние. Някои от тях се явяват стимул за дееца да не извърши това деяние или сам да предотврати или намали вредоносния резултат от него, както и да се откаже от деянието преди вредоносният резултат да е настъпил.

В особената част се прави и разграничение на престъпленията на такива от общ и такива от частен характер. Така например кражбата е от общ характер, но ако се касае до кражба при наличие на близкородствена връзка (баща и син - извършител), законодателят дава възможност потърпевшият (бащата) да стартира нак. производство. Регулирана по този начин в конкретния случай кражбата се явява престъпление от частен характер.

Особената част е структурирана в глави и раздели. Тя се изгражда на основата на значимостта на обекта на посегателство. Според НК от 1968 г. държавата е най-висше благо и именно затова гл.1 е озаглавена "Престъпления против Републиката". Това е акцент, останал от тоталитарната държава. В демократичните държави се възприема виждането и се поставя на първо място личността и затова престъпленията против личността се поставят на челно място, на второ място са престъпленията против икономиката, а чак на трето са престъпленията с/у структурата и институциите, засягащи същността на държавата.

В гл.2 са визирани престъпления против личността. Тези престъпления засягат естествените права и интересите, съществуването на индивида като физическо същество. В тази глава са и престъпленията с/у честта, достойнството и половата неприкосновеност.

Гл.3 се именува "Престъпления против правата на гражданите".

Гл.4 - "Престъпления против брака, семейството и младежта".

Гл.5 съдържа престъпления против собствеността. Еднакво се защитават както публичната, така и частната собственост, с промяната, направена през 1993 г. До тогава приоритет се отдаваше на публичната собственост.

Гл.6 е именувана "Престъпления против стопанството". De lege ferenda в тази глава трябва да има доста промени, тъй като РБ се намира в преход, преди всичко икономически (макар да има такъв и в морално отношения).

Гл.7 - "Престъпления против финансовата система".

Гл.8 - "Престъпления против дейността на държ. органи и обществени организации".

Гл.9 се нарича "Документни престъпления".

Гл.10 - "Престъпления против реда и общественото спокойствие".

Гл.11 - "Общоопасни престъпления".

Гл.12 - "Престъпления против отбранителната способност на републиката".

Гл.13 - "Военни престъпления" - субект може да бъде лице, имащо военно качество.

Гл.14 - "Престъпления против мира и човечеството".

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПРОТИВ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Същност, обективни и субективни особености; система на престъпленията по гл.1 от особената част на НК.

Престъпленията против Републиката, визирани в гл.1 на особената част на НК са свързани с гарантиране на конституционния ред, съществуването и развитието на нашата държава. Според чл.1(1) К, България е република с парламентарно управление. Никоя част от народа, пол. партия или др. организация, държ. институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на нар. суверенитет - ал.3. Именно тези престъпления, които са посочени към промяна на К ред, към промяна на обществените условия са визирани в тази глава.

Обект на престъпленията са установените в държавата държавно-политически условия. В голямата си част тези престъпления се осъществяват чрез действия. Те въздействат отрицателно в/у здравината на нашата държава. Именно това отр. въздействие може да доведе до събаряне на К ред.

Едни от престъпленията са резултатни, а други са безрезултатни.