ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО

УВОД

Облигационното право е съставен елемент на гражданското право. То представлява правната форма на стоково-паричните отношения, поради тази причина предполага стоково производство и стоково обръщение. Облигационните права са имуществени права. Методът на регулиране тук е диспозитивният (законът предоставя възможността страните сами да определят отношенията по между си). Също така действа принципа за автономия на волята на страните, като разбира се всяко правило си има своето изключение - могат да се намерят императивни норми. Господстващ е принципа за еквивалентност в имуществените отношения. Облигационното право се разделя на две части - обща, която обхваща всички облигационни отношения и специална, която урежда отделни видове облигационни отношения. Облигационни отношения възникват по повод: прехвърлянето на собственост, дарения, прехвърляне на вещни права върху движими и недвижими вещи, обещетяване на вреди от неправомерни действия, при неоснователно обогатяване, възникнали при водене на чужда работа без пълномощие, във връка със сдружаването на лица, по отношение спогодби и др.

Облигационното право се разглежда най -общо в три аспекта:

1. Като обективно право т.е. като част от действащото гражданско на Република България. То включва в себе си всички правни норми, които са приети от органите с нормотворческа компетентност- Народно Събрание, министрите и ръководителите на ведомства, на които е присъща тази дейност.

2.Като учебна дисциплина - изучава всички облигационни отношения, освен тези, които се изучават в останалите гражданско правни дисциплини.