Защо възниква митологично-фолклорната култура?

На този въпрос са давани множество отговори. Някои от тях разглеждат мита и фолклора като примитивна форма на познание и обяснение на света. Други виждат в тях първични форми на религиозното мислене, което търси свои начини да се ориентира и да се справи със света. Трети разглеждат тази начална форма на човешката култура през понятията за добро и зло. т. е. като инструмент за изграждане на морални и правови норми за устройството на човешките обицности. Някои изследователи смятат мита за първична форма на словесност, от която no-късно се пораждат всички други форми на словесното изкуство. Други пък са склонни да смятат, че в отношението между мит и ритуал първичен е именно ритуалът -действеният инструмент, чрез който човекът се стреми да повлияе магически на обкръжаващия го свят и да създаде по-благоприятни условия за себе си и за своя живот. Според този възглед словесният мит е само част и следствие от магическия ритуал. За да се ориентираме във всички тези разнопосочни мнения, трябва да анализираме основанията, които са довели човека до необходимостта да изгради такъв обособен символен свят, който по-късно е получил наименованието митологично-фолклорна култура.

Какво всъщност е накарало хората да започнат да създават този особен символен свят? За да си отговорим на този въпрос, трябва да отговорим преди това на друг един - каква е основната цел на всяко съществуване? И тук не става дума за по-късно развилите се философски съждения за смисъла на живота, а за най-първичното, най-основното изискване, стоящо пред всяко живо същество - нуждата животът да бъде породен, запазен и продължен. Подобен стремеж има чисто биологични измерения, което поставя човека на една плоскост с всички живи същества. Пред животните тази насъщна необходимост стои с не по-малка сила. Защото светът наоколо е суров и враждебен, в него дебнат всякакви опасности, а нуждата да се намери храна и подслон е еднаква за всички. И точно тук виждаме кардиналната разлика между човешката и животинската стратегия за оцеляване.

Прието е да се смята, че животните не притежават някои от най-характерните за човека свойства - езика и труда. Всъщност тази теза може да се оспори, защото не са редки случаите, когато в животинските общности информация се предава по различни начини. Същото важи и за сложно организирани форми на трудова дейност. Между животните и човека обаче стои границата на символа. С негова помощ човекът изгражда цял един свят между себе си и враждебната природа наоколо. Опознава я структурира я. предава опита си на следващите поколения, полага усилия да подчини този опит на своята воля и дз. му вдъхне смисъл и разумност.

Как това отношение човек - свят се изгражда на практика?

Досега употребявахме думата човек" в единствено число, но е много no-правилно да се говори не за отделния човек, а за човешките общности. Защото всички форми за изграждане на символичен образ на света са изключително и само колективни. Какво налага този колективен тип живеене и възприемане на света?

Най-напред е отново биологията. Пораждането и съхранението на живота е възможно само в общността. Човекът се ражда от връзката на двама души, но тази кръвна връзка го свързва с още много други хора, които също имат някакво отношение към неговото раждане - баби и дядовци, лели и чичовци, сестри и братя, деца от новото поколение, внуци и т. н. Всъшност първата форма на колективен живот при хората е именно тази, установена на базата на родовите отношения, на кръвта". По-късно отделните родове започват да се сближават отново на принципа на кръвната връзка и се създават племенните структури. Имен но родово-племечните общности пораждат и културата която днес наричаме митологично-фолклорна.

След пораждането на живота обаче следва далеч по-сложната задача за неговото запазва] не и продължение. Това обикновено се осъществява в непрестанна борба срещу различни видове опасности - природните стихии, вражеските нападения, нуждата от храна, вода и подслон. За да устои на всичко това, човекът е трябвало да си изгради съответните защитни и продуктивни механизми. Освен това обаче е трябвало вътре в границите на общността тези механизми да бъдат всеобщо възприети, поддържани и зачитани, предавани от поколение на поколение. Само това би гарантирало устойчивостта и трайността на човешката общност. И именно тук е мястото на символич за който говорим. С негова помощ човекът изгражда една подредена вселена с ясни и точни правила за живот, брак и икономическа активност. Осъзнаването и осмислянето й става с помощта на различни символични образи, вярвания, представи, митове, религии, ценности и т, н. В отговор на тази насъщна необходимост се поражда и митологичното мислене.

Първата крачка в тази посока е изграждане на цялостен образ на света, imago mundi. От всичко, което виждат наоколо си човекът и неговите общности, е трябвало да се изгради една смислена и вътрешно структурирана представа за нещата. Неслучайно и първият образ на света, който се поражда, е образът на хаоса - на неструктурираното, фрагментарното битие, което трябва да бъде подредено, за да може да се осъзнае. В най-древните митове за сътворението на света това е и първата крачка - раждането на космоса от хаоса. Думата космос има старогръцки произход и означава ред, порядък. В различните общности конкретната представа за тези ред може да е различна, но базовото притовопоставяне хаос - космос е винаги налице.

Какво съдържа в себе си образът на космоса? Преди всичко обяснение на това, как са възникнали и са се оформили най-важните за човека обекти от заобикалящия го свят - земята и слънцето, небесните светила, водата и