Обща характеристика на държавните разходи.

Държавните разходи са техника за преразпределение на националния доход и националния продукт, чрез която се въздейства глобално върху всички страни от обществения възпроизводствен процес. Мащабите и измеренията на разходите винаги са били символ' на силата и мощта на държавата, на нацията. Огромните по размер държавни разходи са показател за стопанския и духовния просперитет на една страна и за широките й възможности за участие в международното разделение на труда. Техният относителен дял в общата сума на националния продукт предопределя и показва ролята на държавата в икономиката, политиката, социалния и духовния живот. Тази роля зависи от утвърждаването и развитието на националните потребности, които непрекъснато нарастват. Поначало необходимостта от държавни разходи се свързва със стремежа за удовлетворяване на определени потребности на обществото: сигурност, защита от външни нападения, образование, здравеопазване, правораздаване и др. С развитието на производителните сили възможностите за увеличаване на държавните разходи стават по-големи. Нараства постепенно. и обемът на разходите, непосредствено свързани с производството на материални блага.

Държавните разходи са важна съставка на всяка финансова система. Години наред техният обем предопределя финансовата икономическата политика на държавата. Без тях е немислимо съществуването на държавата, реализирането на нейните функции както в производствената, така и в непроизводствената сфера. Без, държавните разходи е невъзможно построяването на крупни промишлени обекти и съоръжения, развитието на науката и техниката, овладяването на космоса и др. В много случаи тяхното осъществяване предопределя за години напред резултатите от стопанската политика на правителствата. Те са барометърът за състоянието на; държавните финанси, за проблемите на разпределението и преразпределението на доходите.;

Като понятие на. финансите държавните разходи обхващащи съществена част от разпределителните процеси, които съпътстват, предшестват и следват всяко производство. Тяхното осъществяване; на практика е израз на движението на продукта на труда в парична форма в съответствие с основните цели и задачи на глобалния възпроизводствен процес - движение, което осигурява участието на държавата във всички страни на обществения живот. Държавните разходи са изражение на участието на правителството в решаването на социални, икономически и политически задачи. Отпускането на разходите всъщност е продължение и завършек на разпределението, осъществявано с финансовите методи и форми, процес на потребяване на събраните в държавния бюджет финансови ресурси. От тази гледна точка държавните разходи са понятие главно на финансовото преразпределение. Чрез тях събраните в централизирания бюджет пари (чрез разпределението и преразпределението на националния доход с помощта на приходните форми) получават строго целево назначение - инвестиции, образование, култура, управление, технически прогрес и пр.

В същото време държавните разходи отразяват една специфична дейност на държавата, която (преразпределяйки финансовите ресурси) оказва въздействие върху различни страни от обществения възпроизводствен процес и на практика осигурява неговата непрекъснатост. Обемът на държавните разходи показва каква част от националния доход се преразпределя и насочва от държавата. При съвременните условия този обем е около 50 - 60 и повече процента. Това означава, че държавата активно се намесва както в производството, така и във всички останали човешки дейности. Обемът на разходите обаче не е гаранция за ефективност на държавната разходна политика. Важно значение в това отношение има правилното изграждане на структурата на държавните разходи. Ако в тази структура преобладават парите, инвестирани в производствената сфера, логично е да се предположи, че разходите се извършват рационално. Същото е положението и при всички разходи, свързани с възпроизводството на трудовите ресурси - образование, здравеопазване, социално осигуряване и др. Ако в разходната структура преобладават (или заемат съществено място) разходите за военни цели, управление, издръжка на полицейския апарат, държавния дълг, тогава симптомите за неефективна държавна разходна политика са очевидни.

При това положение характеристиката на държавните разходи

може да обхване следните основни моменти:

*Като понятие на финансите те са метод за преразпределение на националния доход и националния продукт. Осъществяването им на практика е процес на строго целево изразходване на парите, акумулирани в държавния бюджет - изразходване, което е характерно и типично само за финансовото разпределение.

*За държавата разходите са основен инструмент за намеса и участие в обществения живот. Чрез тях се обезпечава съществуването на държавата и изпълнението на нейните основни функции в икономиката, политиката, социалната и духовната сфера. Използването на разходите от държавата обезпечава парично главните насоки на въздействието върху производството и потреблението, социалната дейност, трудовите ресурси, международното разделение на труда, сигурността на страната. Изразходването на парите, акумулирани в централизирания бюджет, дава възможност да се стимулира или да се забави развитието на даден отрасъл или дейност - разбира се, в съответствие с основните цели и задачи на глобалното стопанско

развитие.

*От икономическа гледна точка държавните разходи са част от националния доход, която се изземва и разпределя в съответствие с интересите на цялото общество. Осъществяването на държавните разходи е важна част от движението на парите по финансов път.

На тази основа може да се направи изводът, че държавните разходи са техника на финансовото преразпределение, чрез която акумулираните в централизирания бюджет финансови ресурси получават строго целево назначение в съответствие с целите и задачите на глобалното икономическо развитие.

Разходната система е съвкупност от елементи (отделните форми на държавните разходи), чрез които се осъществява преразпределението на националния доход в съответствие с целите и задачите на стопанското развитие. Във всяка страна определящо значение имат връзките и зависимостите между отделните форми на разходите и принципите и правилата, на базата на които е построена тяхната организация. При това положение дейността на държавата, свързана с финансирането на отделните дейности във производствената и непроизводствената сфера и използваната технология в това отношение дават съдържанието на понятието разходна политика. На тази основа съвсем логично пълна представа за разходната система и за характера на разходната политика може да даде познаването на конкретните разходни форми - форми, които очертават и главните направления на участието на държавата в обществения живот.

2.Разходи за развитието на националната икономика

Участието на държавата в общественото възпроизводство се обезпечава както чрез организиране и финансиране на определени производства и дейности (в държавния сектор), така и чрез непосредствено подпомагане на частните компании и фирми. В повечето случаи тя се насочва към развитието на отрасли и производства, които са нерентабилни от гледище на частния бизнес - инфраструктура, съобщения, комуникации, атомна енергия, електроника, транспорт и пр. Нерядко държавата национализира отделни предприятия и производства, стабилизира тяхното икономическо и финансово положение и отново ги предоставя на частния сектор - явление, което има за основа финансиране от бюджета.

По принцип държавната намеса се осъществява в съответствие с предписанията на националните програми за развитие и регулиране на икономиката - програми, които се съобразяват с интересите на обществото и бизнеса. Във връзка с това се използват:

-административните мерки в областта на образованието, здравеопазването, социалното дело, ценообразуването и външната търговия - мерки, в основата на които стоят издаваните от държавата закони и разпоредби;

-икономическите мерки, намиращи израз в прякото и непрякото подпомагане на отделните отрасли и производства в националната икономика.

Определящо значение има обстоятелството, че:

*Държавата е главен клиент на частните компании и фирми. Разбира се, държавата не е обикновен клиент, тя не е само купувач, но и доста представителен и платежоспособен гарант на сигурността и стабилността на ресурсите на фирмите. Реално изражение на държавната намеса е системата на поръчките, която се насочва към:

- ключовите сектори на националната икономика - военно производство, аеронавтика, съоръжаване на комуникации, информатика;

- секторите, които имат съществено значение за конкуренцията в промишлеността за формирането на доминиращи позиции в

икономиката;

- отделните рентабилни предприятия или фирми. Множество примери впрочем илюстрират фундаменталната роля на държавните поръчки в развитието на техническия прогрес и в съоръжаването на отраслите на промишлеността с високоефективни технологии;