1. Обща характеристика на данъчното право. Предмет и метод на правно регулиране.Разграничение и съотношение между данъчното право и другите правни отрасли. Източници на данъчното право. Обща характеристика. Видове източници.

Данъчното право не е самостоятелен правен отрасъл, а е част от финансовото право с оглед на това, че няма собствен предмет и метод на правно регулиране. Предмет на ДП са част от обществените отношения, уредени от ФП, а методът е властнически. ДП се занимава с обществените отношения по повод разпределение на националния доход и постъпването на парични средства в държавния бюджет това са отношения, които имат паричен характер т.нар. същински отношения. Друг вид отношения са т.нар. несъщински (организационни) отношения те възникват по повод на законосъобразното развитие на данъчните правоотношения, за което са създадени специални контролни норми и органи.

Характеристика:

те са публично правни отношения, възникват, развиват се, променят се и се прекратяват при и по повод осъществяването на държавна дейност;

винаги единият от субектите /участниците/ на правоотношението е държавата със съответен орган (НАП);

тези отношения съществуват като правни отношения (развиват се само въз основа на правни норми и принципно имат паричен характер, с изкл. на организационните отношения).

-Метод на правно регулиране винаги властническия метод, което изключва наличието на диспозитивни норми.

-Данъчните органи действат в условията на обвързана компетентност, а актовете им имат декларативно действие.

Сравнение с други правни отрасли:

конституционното право двата отрасъла са публично правни. В К има ПН, съдържащи основата на данъчното право /чл.60 К задължението на гражданите да плащат данъци, които трябва да са законово установени и съобразени с доходите и имуществото на лицата/. Тя урежда законите. Различията са в предмета на правно регулиране КП урежда устройството и формата на държавно управление и основните обществени отношения;

административно право различието е в предмета на правно регулиране при ДП са предимно парични отношения, а АП не се занимава с разпределението на нац. доход;

гражданско право тук различията са и в предмета и в метода на правно регулиране. ДП не се занимава с лични и неимуществени отношения; в ГП субектите на правоотношението са равнопоставени, докато в ДП единият е винаги държавата в лицето на свой орган.