ОБРЕДНА И СЛОВЕСНА КУЛТУРА НА ЦИГАНИТЕ

Обредното и словесното винаги са в неразривна връзка заради неминуемото участие на различни словесни форми в обредността. Както във всяка култура така е и в циганската.

Обредната култура на циганите в България също може да се разгледа в два аспекта съобразно годишния и семейния празнично-обреден цикъл. Ала тук трябва да се приложи и друго разделение, основано на религиозните различия в самата циганска общност, т.е. трябва отделно да се разгледа обредната култура на циганите-християни и циганите-мюсюлмани.

Мнозинството от циганите-християни се придържат към т.нар. стар стил на християнския източноправославен календар. Причините за това са много: необвързаността им с църковните институции, стремежът им към запазване на някаква по-отдавнашна традиция, желанието за формиране на свои цигански празници, различни от тези на околните, и т.н. Но това се отнася само за празниците с постоянни дати /а не за Великденския цикъл/. Основните празници са Васильовден, Бабинден, Атанасовден, Сирни заговезни, Тодоровден, Лазаровден, Връбница, Великден, Гергьовден, Петровден, Илинден и Голяма Богородица.

Циганите-мюсюлмани имат два основни празника Рамазан /Шекер/ байрама и Курбан /Коч/ байрама. Интересното е, че и двете групи празнуват Гергьовден, като мюсюлманите го наричат Хедерлез, Хъдърлез или Ерделез. Смята се, че това е един и същ празник, но с различни имена.

Има обаче и още една група цигани, която е много малка циганите-евангелисти. Но за тях не е нужно да се говори, защото те се придържат към евангелистката празнично-обредна система.

Съществуват и други празници извън календарите на двете основни религии. Такъв е например празникът Мая /14 май/, известен като циганския 1 април.

Най-широко е разпространено обредното колене на животно, т.нар. правене на курбан, валидно и за християни, и за мюсюлмани. Под курбан циганите разбират просто жертвено животно, независимо от това какво е и как е приготвено. Най-често, разбира се, се избира агне или овен, като се пълнят с ориз, за да е пълна годината, къщата и т.н. Съществува обаче забрана на някои от празниците месото да се пече на огън, заради което то се вари /на Голяма Богородица например/. Често вместо агне се предпочита голяма птица патица, петел, гъска /например на Васильовден/.

При циганите е широко разпространена пратиката да се раздава от обредната храна на близки, роднини и съседи.

Както в българската фолклорна култура, така и в циганската голямо разпространение са получили общите трапези на полето, в самата махала и т.н., на които всеки носи храна и я раздава.

Интересни са и някои типични цигански обреди и практики. Такова е белязването на момчетата с кървав кръг на челата им, чийто смисъл е предпазване от различни опасности болести, уруки, нещастие и т.н. /Васильовден, Гергьовден/. Срого регламентирано по време е къносването на косите и ръцете на циганките-мюсюлманки това става на Рамазан байрама. Другите са свързани с особения начин на живот на циганите /например откриването на чергарския сезон на Връбница или т.нар. пазар на булки на Тодоровден/.

Съществуват и много обреди и обичаи, които са присъщи и за българската фолклорнокултурна традиция кушиите, пеенето на пръстени, хамкането, чакането на полазник, прескачането на огньове, искането на прошка, дори сурвакането и лазаруването.

Относно семейния празнично-обреден цикъл могат да се направят няколко акцента като предварително се отбележи, че този на циганите-християни е много близък по строеж и