Образът за Б-я и Бълг. в поезията на Вазов без увод /Родината,народът-Б-я, това е фокусът който събира всички линии на вазовата лирика,вечният извор на неговото вдъхновение,основната му тема,основният му образ.Цялото богатсво на своя личен свят Вазов разтваря в големия свят на родината.Още в самото начало на своя поетичен път той изрича в тържествения ритъм на клетва: На теб,българийо свещенна,покланям песни си сега!/Той е поет с голям диапазон на мисли и чуства,погледът му обръща широко света,сърцето му се вълнува от всички прояви на живота.Но нищо така ярко не разгаря неговия творчески пламък, както духът на Б-я.Той обича родината във всички нейни превъплашения и чуството му кам нея познава всички нюанси от рицарския порив в защита на робинята и вдъхновеното преклонение пред героинята до гордостта от победителката по пойните полета, възхищението от великолепието на земята й и синовната нежност към обезверената, разкъсвана от диви ежби майка-България.

Но над всичко това стои преклонението на поета пред величествената красота на родната природа, звучността и хармонията на езика ни, преклонението пред всичко българско,съхранило и определило родовата ни памет и национално самочувствие.

Красотата на българската земя събужда у поета разнообразни чувства-възторг, синовна обич, патриотична гордост. В чувствата и впечатленията на Вазов от природата се примесват най-различни елементи от неговия светоглед и жизнена философия.

Природата е свързана със съдбата нанародоа, с неговото минало и настояще. Тя буди у поета размисли от патриотичен и нравствен характер /На Ком/.

Отношението на поета е едновременно пантеистично и субективно възторжено, израз на любов, в която природа и Родина се сливат /В стих.Де е България или Към природата, поетът изпитва чувство на преклонение/

Поклон на теб, природо, създанье необятно

В стих.Към природата природата е създанье необятно, нейната младост и красота са вечни, в нея има нещо божествено и тайно, велико и безкрайно, невидимо кат бога. В същото време поетът изразява своето дълбото преклонение към природата с лиричното обръщение към нея и многозначителното /Поклон на теб, природо../

Вазов възпява българската природа, затова пейзажът в стихотворенията е геогражски определен /Де е България; Питат ли ме де е зората/ Дори заглавията на стихотворенията му На Ком,Родопи,При Рилския манастир, подчертават дълбоката връзка на поета с родната земя, с Отечеството. В творбите му, свързани с природата, всичко говори за български роден пейзаж:/"бялото кокиче,великана бор,дъхавия здравец/

Вазов изпитва национална гордост и самочвствие от красотата на Отечеството ни. Родината е висша ценност за човека, тя стои над всичко, тя е свята./Отечество любезно/. И това поетът го внушава чрвез оценъчни епитети любезно,хубаво, чудно,омайно,чрез възклицателни изречения, риторични въпроси/Коя земя от теб е по-пъстра?/.Българската земя за нето е не само омайна,пъстра, нотя е и богата на блага и божествени дарове.Чрез възходяща градация, изразяваща силата на възторженото чувство, Вазов показва , че в нея се събират /хляб,свила,рози,нектар/,цветя и плодове. Смяната на