Образът на бореца за свобода в На прощаване

Ботевото стихотворениеНа прощаване е изповед-размисъл в час на съдбоносния избор.Бунтовникът,приел саможертвата в името на отечествената свобода,мислено се прощава с майка си,моли а за нейната духовна подкрепа и разбиране.
Анафоричното повторение там насочва към трагичната раздвоеност между човек и отечество.В изгнаническа несрета на героя се оглежда съдбата на борците за свобода,прокудени от родния крайпо таз тежка чужбина,осъдени от поробителя да се скитат немили,клети,недраги.Синонимната градация внушава непоносимото страдание на емигрантите.
Страдалческото съществуване по тази тежка чужбина погубва достойнството му кара го да се чувства ненужен и безпомощен ;обрича го на неизвестност тогава,когато той мечтае да извърши героичен подвиг и чрез саможертвата да постигне безспорна личностна себеизява.
Майчината клетва (Но кълни,майко,проклинай) е свещен акт на несъгласие с насилието и насилниците,които отнемат достойнството на човека.
Героят се терзае заради страданието на майка си,моли за прошка заради болката йза първо чедо да жали,но трепетно очаква мига в който ще преминепрез тиха,бяла Дунаваи готовността за саможертва ще се превърне в осъществена саможертва
Свободолюбието и неспособността на бунтовника да се покорява на насилието (че сърце,майко,не трае),както и осъзнатата отговорност къмчестаюнашка,завещана от предшествениците в борбата,дават по-мащабно и общественозначимо намерение на избора му.Лирическият герой е наследник на славни революционни традиции и същевременно откликва на историческата повеля на епохата-да посвети себе си на отечеството.Героят и родината взаимно си принадлежат.Само героичният подвиг на нейното име ще утвърди високата нравствена същност на бореца за свобода и светостта на родината.
Заветът ще бъде предаден от майкаюнашка ,която едновременно съхранява и пренася родовата памет.Веднъж тя му е дала живота и сега трябва да о роди още веднъж-този път за безсмъртието,като стане духовния мост между него и братята му и така запази подвига от забрава.
Именно убеждението,че жертвата му ще бъде запомнена,а пътят-страшен но славен,продължен,определя отношението на лирическия герой към смъртта.
Като приема саможертвата,борецът за свобода избира най-простата и велика наградада каже нявга народът:умря,сиромах за правда за правда и за свобода
Изборът на лирическия герой да поеме пътя на борбата има дълбок нравствен смисъл.Той определя отношението на българина към такива непреходни ценности като:Дома,Отечеството,Свободата,Честта,Славата,без които човешкото съществуване ще се лиши от своя духовен акцент.