Образът на везира от поемата Изворът на белоногата

Изворътна българското достойнство остава завинаги вграденв художественото пространство на Петко-Славейковата творба Изворът на белоногата.Красивата легенда за Гергана,останала вярна на любимия си към българското,звучи със стародавните гласове на митологичното предание, преплетено с народнопесенните стихови послания на Славейков.Чрез своето произведение той успява да вдъхне родолюбие и дух. подкрепа на своя народ, така нужни им за борбата срещу османските поробители.

В сюжета на Изворът на белоногата Славейков вплита доста романтично -фантастични мотиви, но неговата реалистична основа е ясна. Това най-добре се вижда при обрисовката на героите. Въпреки че си служи и с романтични похвати на изображение, героите са вярно,реалистично обрисувани с дълбоко разбиране и любов.

В образа на везира поетът влага типични черти на господстващата турската феодална класа.Образът на Никола е обрисуван бегло и схематично,но като представител на народа притежава същата физическите и душевна красота, както Гергана

Свикнал всички да се подчинява на заповедите му, да изпълнява неговите прищевки,той веднага пожелава за своя харем красива българка, иска да я потурчи, но се натъква на нейната твърдост.

Според везира има хора, родени да управляват и заповядват, и други, на които е определено да работят и робуват. Това е реакционен възглед на представителите на господствуващите слоеве в класовото общество. И при изграждането на този образ Славейков показва, че е голям майстор на художественото слово. Чрез речта на везира той не само го характеризира, но убедително разкрива неговите преживявания, душевното му състояние.Така например в началото, за да изрази желанието му да вземе девойката в харема си, когато везира предполага, че тя ще се съгласи,авторът използва да-изречение и два пъти повтаря хайде, което звучи като желание и съвет.

Я хайде, бяла българко,

Хайде на Стамбул да идем.

Когато Гергана отклонява неговото желание, като заявява, че й е добре при родителите й, тонът на везира става по-остър, желанието му се представя в по-категорична,заповедна форма. Това поетът постига с употребяване на бъдеще време и повторението на един и същ глагол:

Ще дойдеш, бяла българко,

Ще дойдеш с мене на Стамбул

По такъв начин е разкрита непреклонността на везира да вземе Гергана. Но когато по-късно отказът й е решителен, пак чрез неговата реч Славейков придава гнева му от този отказ. Неговата суровост е изразена в