Образът на Тартюф-синоним на лицемерие и измама

Молиер живее и твори в епохата на класицизма,която е представено с култ към разума.Чрез творбата си Тартюф,Молиер иска да покаже разобличаването на лицемера и злодея,така нареченият лицемер набожник.Това е човек безскрупулен и порочен,владеещ до съвършенство манипулацията,заблуждението и лъжата.

Комедията Тартюфпредставлява осмислена картина срещу лицемерната набожност,религията и глупостта на своето време.В нея е разкрита философията на двуличието и особено опасното й влияние върху лековерните и наивни хора,чиято ценностна система е твърде нестабилна и неспособна да се противопостави.

В произведението си авторът се подчинява на нормативната естетика на класицистичното изкуство и разкрива категориите лицемерие,лековерие и заслепеност. Те са взаимно обвързани и могат да доведат до непоправими беди на личността и обществения живот.Лицемерието е вид маска,която прикрива истинските намерения на човек,и той изглежда съвършен в очите на заблудения.

Докато при изграждането на образната система в комедията няма нищо необичайно,то при композирането на драматическото действие Молиер е изключителен новатор.Той използва удължена експозиция,която обхваща първите две действия,като същевременно в тях са чертани и границите на конфликта.Героите са представени съобразно с отношението си към Тартюф.За него се говори с насмешка или преклонение,той е обичан и мразен.

Първото действие изпълнява ролята на експозицията,която е изключителна,както я нарича ГьотеЕдинствена в света.Тя е бърза,динамична и представя мнението на всички герои за главното действащо лице,Тартюф.

Главният герой се явява пред нас чак във второ действие,авторовият замисъл е ние сами да си изградим образа на Тартюф чрез диалога на другите персонажи и когато той се яви на сцената да имаме изградена представа за него.В безсмъртната комедия на Молиер разобличаването на лицемера и злодея е задача от жизнена важност за по-голямата част от семейството на Оргон,в чиито дом измамникът е от скоро,но твърде удобно се е настанил.Във връзка с мнението за този свят човек се оформят два противоположни лагера.От една страна Оргон и майка му Пернел,които са заслепени от лицемера,величаят неговите достойнства и грубо се нахвърлят върху роднините си,задето не почитат скъпия гост.От друга страна се възправят синът и дъщерята на Оргон,Дамис и Мариана,шуреят на Оргон-Клеант,съпругата на стопанина-Елмира и прислужницата Дорина.Тя става техен говорител и изразител на тяхната неприязън.В своите нападки към Тартюф тя смело разобличава користните му цели: За вас е той светец,но вярвайте ми вие, безбожен лицемер под маската се крие.

В мрежите на измамника,скрит под маската на добродетелен човек,трайно се е заплел Оргон.Заслепен от Тартюф,по думите на Дорина, Откак дружи с тоя мях надут,нещастният човек е станал луд. Той олицетворява типичните черти на френския богаташ от тази епоха,който не е нито глупав,нито лош,но е доста лабилен и лековерен.

Ролята на Ролята на набожния лицемер е добре обмислена и блестящо изиграна, щом така умело постига набелязаната си цел.Лицемерската философия на Тартюф става напълно ясна в начина,по който говори на Елмира.Убеден е в своята безпогрешна формула как да мами лековерните,главният герой е безцеремонен по отношение на реакцията на Оргон: аз тоя харен мъж го водя за носа. Читателят вече се е убедил в умението на нахалния измамник да обърне всяка ситуация в своя полза.