Образът на Тартюф според едноименната

комедия на Молиер

Освен с интересния,завладяващ сюжет,оригинална композиция и остроумен диалог,комедията Тартюф впечатлява и с изградените характери.До голяма степен това са образи-типове,но големият талант на Молиер не е могъл да се ограничи само в типа и е създал ярки,колоритни,пълнокръвни индивидуалности.

Още с вдигането на завесата,зрителят вижда своеобразна колективна снимка.От нея постепенно се открояват отделните лица. Всеки герой преследва строго определена задача в развитието на конфликта.Тартюф,Дорина, Елмира,Оргон, Дамис,Клеант,Валер,Мариана това са хора от плът и кръв,те живеят на сцената всеки със своите характерни особености,които същевременно са част от един съзвучен хор.Сред тях се откроява образът на Тартюф.Още преди появата му,той е вече завършен като портрет.Публиката знае всичко за него.В образа на Тартюф,Молиер влага характерните белези на типа лицемер,чието изображение и изобличение е основна авторова задача. Тартюф стои и в центъра на конфликта,неговото поведение е двигател на действието.Още името на героя ни насочва към измамническата му същност.До самия край на комедията той не сваля маската си на лицемер.

В първо и второ действие героят не се появява на сцената,но той е блестящо охарактеризиран от останалите действащи лица.Молиер,чрез Дорина,Елмира и останалите,ръководещи се от принципа на разума,успява да разкрие истинското лице на двуличника Тартюф.Когато в трето действие,втора сцена се появява Тартюф,той вече предварително е грабнал нашето внимание и с репликите и постъпките си,и така живо и релефно завършва замислената от автора фигура,че се откроява от останалите персонажи.Госпожа Пернел и Оргон през тъмните очила на религиозния догматизъм виждат у Тартюф само привидните му качества на християнски моралист : смирен,изпълнен с любов към ближния,безкористен и целомъдрен.Но зрителят не възприема направената от тях характеристика,защото тя е продиктувана от чувството,което според естетиката на класицизма води до грешки в поведението на човека.Тартюф много умело успява да излъже Оргон, прикривайки истинската си природа зад мнимата набожност.Във всички епизоди на комедията той носи невидима маска.У Тартюф е наблюдава явното разминаване между думи и дела.Той непрекъснато зове небето и говори за благочестие,а не се отказва от житейските съблазни.Както казва Дорина,той лапа за шестима,изяжда две пилета на шиш и половина бут,с литър вино сам закусва сутринта. Контрастът между проповедите му за отказване от земните радости и настойчивото търсене на наслади е също една от характерните черти на този образ.Но не лакомията е най-страшният порок на Молиеровия герой.Той пренебрегва законите на гостоприемството и си позволява да живее като паразит в дома на Оргон и похотливо ухажва съпругата на своя покровител,за когото казва: аз този харен мъж го водя за носа.В сцените с Елмира,той си поставя друга маска на искрено влюбения,който не може да скрие своето дълбоко чувство. Дори когато е разобличен от Дамис не проявява никакво чувство за срам и вина.Неговото оръжие е фалшивата поза на смирение и разкаяние,представя се едва ли не,за невинно оскърбена жертва.

У Тартюф липсва всичко човешко,истинският Тартюф е алчен,жесток и коварен. Аморалната му природа е толкова силна,че той не се спира пред никакви нравствени прегради.Чрез лицемерната си набожност принуждава Оргон да му препише имота си,научава и компрометираща за своя благодетел тайна,която после безсрамно използва