Образът на Тартюф

Способността да разсмиват публиката и същевременно да разкриват ужасната и прикрита истина е приоритет на много малко литературни творби, достигнали от древността до наши дни. Едно такова произведение е и комедията на Молиер Тартюф. Авторът на творбата се труди усилено, докато успее да я постави пред публика ,за да се хареса на аудиторията една комедия, която разкрива характера на един прикрит лицемер, измамник и паразит. Освен с интересния, завладяващ сюжет, оригинална композиция и остроумен диалог, комедията "Тартюф" впечатлява и с изградените характери. Със средствата на религиозния фанатизъм Тартюф успява да разруши едно семейство и опетнява религията до неузнаваемост. Лицемерният му характер и привидното му милосърдие карат Оргон да се влюби в този тип човек отдаден на бога, спокоен, честен, безгрешен, милостив... но това е само привидната част от образа на Тартюф и именно тук се заражда конфликта между привидно и реално...

В образа на Тартюф, Молиер влага характерните белези на типа лицемер,чието изображение и изобличение е основна авторова задача. Още преди появата му, той е вече завършен като портрет.Публиката знае всичко за него.Тартюф стои и в центъра на конфликта, неговото поведение е двигател на действието. Името на героя ни насочва към измамническата му същност. До самия край на комедията той не сваля маската си на лицемер. Като поставя на преден план в творбата си нравствените проблеми за двуличната човешка душа, истината и лъжата и за привидната святост на човешките страсти, Молиер обрисува главните черти от характера на този паразит. Авторът дръзва да опише както умението му да мами хората и да ги прелъстява с думи и постъпки, така и способността му да говори и демагогства:

Той земната любов изтръгна от душата ми.

И да измрат сега децата ми, жена ми

за мен не би било туй никаква беда. ,

А злото става зло, когато нашуми,