Образът на света и човека в лириката на Хр.Смирненски " Деца на града"

Най-честото определение за Хр.Смирненски е "дете на града".Наистина той израства в една действителност , която всекидневно ражда страданието на човека и атакува неговата самоличност,но в творчеството на поета,градът не е просто тема като при неговите предходници.Градът в поезията му е умален,емблематичен модел на света.

Образът на града в цикъла "Деца на града" не е просто декор,сред който се разгръща сюжет на страдание и осъзнаване,това е начинът, по който се конкретизира социалното зло.За страданието на човека не просто се разбира като за поредното социално явление. Търсят се неговите корени,за да се промени не нечия конкретна участ, а съдбата на човека в света въобще.Стихотворенията "Цветарка" и "Братчетата на Гаврош" разгръщат именно това пространство-битието лишено от изконните си опори-подредеността на родовия свят и универсалните ценности са дискредитирони, заменени от анонимността,жестокостта и безсмислието на карнавалския фалш,който предлага като алтернатива чудовощния град.Тези стихотворения открояват внушението за невинните жертви на суровата действителност.

Красивото и доброто са унищожени в стихотворението "Цветарка". Сред всички образи,както и този на града, най-ярък е образът на малката цветарка.Тя е представител на всички опеправдани по света,чието достойнство е потъпкано от буржоазната класа.Самото заглавие "Цветарка" ни подсказва,че тя носи името на цветята си.Цветята са символ на красотата и добротата,такава е и цветарката,но тя е и тъжна,затворена между границите на "града чудовище",където всичко изглежда безнадеждно,където се убива красивото и духовното,в града няма перспективи и хората са самотни.Градът със своя "нов морал" е надвиснал върху беззащитната продавачка.Никой не вижда красотата на цветята,мъжете плъзгат хищни погледи по "стройното й тяло,върху младостта й".Покорени от закона на златния бог, те пожелават да си купят този "чуден цвет",тази малка красавица.Цветарката трябва да се пребори със социалната неправда, с болката и каменния град.Грамадният и шумен град с "гранитната си пазва" унищожава човешкото достойнство,надежда и всява студ и мраз в сърцата на бедните,бедна е и малката цветарка.Образът й е трагичен,защотото бързаща от "локал в локал" в душата й стои като тежък камък мъката,тъй като е попаднала в отровната среда на обществените противоречия,където хората са зли,а надеждите изгубени.Драматичният образ на цветарката е завършен в края на стихотворението с контраста между обараза на дебнещия,зловещ и студен каменен град с този на сякаш вълшебно красивата невинна цветарка:

Но от маса на маса свойта кошничка показва,

.....................................................................

а грамаден и задъхан......дебне каменния град.

Образът на малката цветарка е трогателен,драматичен.Тя е малко и невинно дете, с украсена кошничка и сякаш е излязла от приказка, но сблъскала се с неправдите на света,още неразбираща , тя не знае, че градът чертае нейното бъдеще-щом мъжете могат да си позволят да купят цветя защо да не си купят и нея самата.

В този нов свят,който руши старите ценности и човешки устои цветарката не е сама , в този свят са попаднали и децата от стихотворението "Братчетата на Гаврош".Смирненски отбелязва своята трогателна обич и искрено съчувствие и към пролетарските деца,подгонени от нуждата, лишени от слънце и радост,още невръстни впрегнати в робския хомот.И тук градът е несправедлив към бедните деца.Онези,които притежават материални блата той дарява със светлина и уют и приласкава като нежна майка.Другите,които нямат нищо,пренебрегва и обрича на студ,глад и