Образът на Странджата

Увод: Противоречивият и сложен образ на българския хъш, който се раздвоява между безславното си настояще и спомените за героичното си минало. Мястото на Странджата сред хъшовете като водач и духовен баща.

Теза: Странджата- мъченик и герой. Той внушава респект и уважение сред останалите с подвизите, които е извършил в миналото си, и с чувството си за справедливост, което проявява в мизерното си настояще. Той знае как да върне изгубената вяра на хъшовете, че все още са полезни на родината си и че ще дойде време, когато на дело отново ще докажат своя патриотизъм. Преди е бил герой, знаменосец на чета, сега държи бедна кръчма, която приютява окаяни страдалци.

Доказателствена част:

1. Портретът на героя в първа глава. Усещане за обреченост - болестта. През очите на Бръчков.

2. Проявата на чувство за справедливост в трета глава. Речта му той е обединител и духовен баща на хъшовете. Отношение на другите герои към него.

3. Странджата пред лицето на смъртта в пета глава. Духовна сила.

4. Идеята за приемствеността в борба реликвите, които завещава на Бръчков. Заветът Помни Странджата! Умри за България!.

5. Отношението на повествователя към героя.

Заключение: Странджата един от най- запомнящите се герои в повестта.