Образът на страданието в Зимни вечери от Христо Смирненски

Поетическият цикъл Зимни вечери е творчески връх в лириката на Христо Смирненски. Той разкрива страданието на хората в покрайнините на големия град. В тези предградия властват отчаянието, мъката, бедността и мизерията. Изгубени са радостните емоции в живота. Страданието е всеобщо.

За спояването на всички лирически късове в Зимни вечери най-голямо и безспорно значение имат страданието социално и душевно. Още в началото на творбата Смирненски сравнява града с черна гробница, цялата обгърната от сива мъгла. Художественият образ черна гробница разкрива тъжната картина на бедността и мизерията, създава пространствена среда, изпълнена с болка.

Хората наподобяват сиви сенки , които изчезват в мъглата. Внушено е усещане за безпътица, изразено чрез образа на сивата, скръбна мъгла. Тя е навсякъде. Сякаш някакво проклятие тегне над покрайнините на града. Всичко е зловещо, мрачно, тъжно. Само младата луна все още свети в черното небе като последен лъч надежда, но нейният път е незнаен. Тази надежда е съвсем малка и слаба , едва забелязваща се. Но все пак съществува!

Смирненски е описал човешкото страдание в пет картини. Те дават пълна представа за живота и човешкото страдание. Страданието витае и във външната атмосфера на града, на неговите крайни квартали, и във вътрешната атмосфера на смълчаните хижи. Първото усещане за него идва от образи , напомнящи за зловещо присъствие на смъртта: градът е като черна гробница, като демон с жълти стъклени очи.

Първата картина е израз на семейна тъга и нещастие. Бащата завърнал се отново безхлебен и пиян пак е лишил семейството си от насъщния хляб. Той търси причина за своя неуспех. Напълно в духа на истинската поезия авторът не посочва коя е причината за провала му пиянството или безхлебието. Налице е драма, чиито невинни жертви са майката , даваща живот, и децата символ на живота.

Всеки елемент от картината е отрицание на традиционното му възприемане. Домът не отговаря на представата за място , където човекът се чувства защитен, а семейството живее в сговор. Умалителното съществително име къщурка не създава умиление, а акцентира върху бедността.

Сякаш в отговор на плача на майката и децата се чува звънът от работата на циганите ковачи. Това е втората поетична картина в творбата. Дори през нощта хората работят и стоманата съска в алени пламъци. Човек ги приема по-скоро като даденост. Съдбата им е неизменна и винаги ще