Образът на словото в старобългарската литература

(Проглас към Евангелието, Азбучна молитва от Константин Преславски и За буквите от Черноризец Храбър)

1. Увод: Словото е универсална ценност за всеки един народ. Неговият образ въплъщава идеята за духовното и културно развитие на хората като символ на тяхната уникалност спрямо другите народи.

2. Теза:

Мт1: В Проглас към Евангелието словото е символичният помощник и водител из мрака на греховете, помощник, който ни подкрепя по пътя на спасението.

Мт2: В Азбучна молитва е визиран конфликт, заложен в самата слабост на човешката душа, нуждаща се от божията подкрепа. В този момент на и слабост творбата маркира силата на словото като символ на върховния принцип на съществуването.

Мт3: В За буквите ролята на словото е да просветли душите и да бъде същинска опора на хорската вяра.

III.Доказателство:

Мт1: В Проглас към Евангелието словото е символичният помощник и водител из мрака на греховете, помощник, който ни подкрепя по пътя на спасението.

Разсъждения: Магията на словото като пътеводител в мрака. 2.Словото като път към Бога.

Доказателство: А те казаха: Слепите ще прогледат,/глухите ще чуят буквеното слово/да познаят Бога,/ както трябва. Както пророците са предрекли,/ Христос иде да събере народите,/ защото е светлина на целият този свят.

Извод: Словото подсигурява ценностната стабилност на един свят, разкъсан от посегателствата на злите сили, водейки го към Бог.

Преходно изречение: Образът на словото в Старобългарската литература е представен и в Азбучна молитва.

Мт2: В Азбучна молитва е визиран конфликт, заложен в самата слабост на човешката душа, нуждаща се от божията подкрепа. В този момент на и слабост творбата маркира силата на словото като символ на върховния принцип на съществуването.

Разсъждения: Словото олицетвориение на божията сила, от която се нуждае човек. 2. Словото като начин за описание на чудесата божии от смъртни.

Доказателство: Аз се моля Богу с тия думи:/ Боже на всяка твар и създателю/ на видимите и невидимите[неща]./ Господа живият дух изпрати/ да вдъхне в сърцето ми словото,/ което ще бъде за благото на всички,/ живеещи в твоите заповеди.'' ''Опази ме ти от горда злоба (...) Да опиша/ чудесата твои вдъхновено.''

Извод: Азбучна молитва представя света в преход, нуждаещ се от словото.