Образът на Санчо

В началото на 16 век в Испания се появява първата част на романа на Сервантес - Дон Кихот.

Авторът създава образите на Дон Кихот и Санчо Панса като пародия на рицарите и техните оръженосци. Сервантес обаче не отхвърля и не осмива идеите на рицарството, а само многобройните рицарски романи, в които са забравени високите нравствени ценности и добродетели на рицарството за смертка на сензацията. В образите на двамата си герои той създава литературни типове с общочовешко значение.

В първата глава на произведението Дон Кихот е представен като беден идалго, примирен с безсъдържателния си и безцелен живот. Увлича се в четене на рицарски романи, което го довежда до безумие. Започва да си въобразява, че е рицар, който е длъжен да се

бори срещу злото. Мечтае за световна слава и дори да стане император. Дон Алонсо Кехана става Дон Кихот. Благодарение на съвета на услужливия ханджия, той решава, че като истински рицар трябва да си намери оръженосец. Тази длъжност се заема от негов съселянин Санчо Панса.

Подмамен от обещанията на Дон Кихот, Санчо с готовност тръгва с него. Наивен и добродушен, той вярва във всичко, обещано от господаря му. Смях у читателя буди описанието на оръженосеца той е нисък, дебел и тромав, облечен в селски дрехи, яхнал магаре. Санчо е образ на типичния испански селянин от онази епоха прагматик, предпазлив и дори страхлив, здраво стъпил на земята. Показателно е и името му. Санчо е най-разпространеното име в Испания по онова време, а Панаса означава търбух.

За разлика от господаря си, Санчо не търси въображаеми противници в лицето на вятърни мелници, като си представя, че те са великани с огромни ръце. Той е реалист материалист, предпочитащ да се наслади на добрите кулинарни изкушения и на здравия, непробуден сън според него две от най-ценните човешки блага. Със своя простодушен хумор той се явява като пълен антипод на господаря си и по вънщен вид, и по характер.

И така, вдъхновявани от различни подбуди, те заедно тръгват да кръстосват из прашните и изровени пътища на Испания, за да търсят приключения.

В началото на произведението оръженосецът все още не разбира духа и стремежите на Дон Кихот. А той е идеалист, готов е да се жертва за хората и за идеите си, без да търси някаква материална изгода. Опитвайки се, да се оттърве от оковите на злото, иска да накара и другите да повярват, че могат да направят същото, а след това да заживеят живот, изпълнен с мир, хармония, любов и справедливост.

Но за простичкия селянин Санчо Панса тези неща нямат особено значение и стойност. Той сам твърди, че по-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата, т.е., че е по-добре да имаш малко, но да си е твое, отколкото да гониш ненужни блянове в простора

Служейки си с множество фолклорни пословици, може би, защото няма достатъчно богат речник или просто, защото не знае как да се изрази, оръженосецът очертава една доста прагматична представа за идеологията на живота си. Когато тръгва на път, оръженосецът не забравя да вземе в дисагите си и мехче вино, с което да се подкрепя от време на време. По време на нощуването им в гората рицарят отказва да се храни и не мигва цяла нощ, мислейки за своята възлюбена. Селянинът обаче спи непобудно след обилната вечеря. Санчо е далече от възвишените идеали