Анализ на първа глава

Образа на Неновица

Чорбаджи Нено продължава да издава заповеди ту отпращайки, ту връщайки слугата Иван, докато на шестата заповед самочувствието на властния господар се срутва, защото: "откъм северната страна се показало такова едно нещо, което накарало Нищото да се запре още веднъж, а лебеницата да се замълчи и да се приготви да слуша чуждите заповеди"-Неновица. До този момент чорбаджията е самоуверен, демонстрира превъзходството си пред слугата. В действителност е слабохарактерен, безличен човек. Разкрита е истината за тишината и спокойствието в Неновия дом - за тях бди съпругата тя е тази, която налага своята воля. В чорбаджийското семейство не са позната патриархалните взаимотношения, макар и да се явява в творбата само с името на съпруга си, Неновица е семейният тиранин, който се грижи за реда и го създава.

При описанието на чорбаджийката Л. Каравелов е още по - безпощаден. Тя е абсолютно отрицание на красотата, нежността и сърдечността. Неновица е достойна половинка на "лебеницата", а авторът не пропуска да подчертае сходството й "с ония двоеноги животни, които от своя страна имат сходство с други едни животни, които се угояват за Коледа", съзнателно унищожавайки човешкия й образ. Тя е отблъскваща, трудно подвижна, нечистоплътна. Житейската й философия я представя като изключително алчна, властна и повърхностна жена. Нескрита е иронията на Каравелов, когато характеризира героинята си, като щедро ни запознава с нейните мисли. Знаменитата жена със сериозно и навъсено лице разсъждава върху "важни" проблеми, които всъщност са най - обикновени битови въпроси, чиито отговори знае всяка домакиня. За разлика от задрямалия си съпруг, Неновица има и три жизнени начала: "да не излазя от къщата им онова, което би могло да остане в нея; да се не дава 28 пари, когато могат да се дадат 27; да се не доплаща или съвсем да не се плаща на ония, които не могат да ни накарат насила да им платиме...". За нея парите не са средство за живот, те са съкровище, което пълни душата й, затова с такова постоянство тя мисли как да увеличи своите запаси; дори мечтите и се простират до намирането на 100 гроша, пръстен или нещо друго. Неусетно в своята пресметливост чорбаджийката стига до желанието: "добре би било да не плащаме на работниците...". Пословичната пестеливост на българката при Неновица се е деформирала в две много грозни човешки прияви - алчност и скъперничество. Свикнала да живее на чужд гръб, Неновица не е в състояние да разбере истинската стойност на труда. Бездуховността и на двамата съпрузи вече придобива измеренията на нравствено падение. Именно в атмосферата на бездуховна тишина и на твърде много спокойствие израства Николчо, синът на чорбаджийското семейство.

В първа глава на повестта "Маминото детенце" Л. Каравелов поставя основата на своята идея за невъзможността да бъде отгледан пълноценен човек в семейство като това на Нено и Неновица.